ВЪЛНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛНА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е покрит с много косми; вълнест, космат. Още като беше [кучето] на два-три месеца, топарлачесто и вълнато като мече, тръгна веднъж с Василя подир каруцата и ходи чак до града. Й. Йовков, АМГ, 35. Но! Я да видим, ще търпи ли вълнатият балкански лев / да стои в нашите окови и да не екне с буен рев. СбДЧ, 173. Осма вечер вечеряме / осем вълка вълнати. Нар. пес., СбВСт, 826.

2. Който прилича на въ̀лна по мекост, рехавост; вълнест (Ст. Младенов, БТР).