ВЪЛНЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЛНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с много и гъста въ̀лна; рунтав. Чевръсто вакли овце разтърсиха вълнестите си руна из двора и една след друга се забутаха към портата. П. Тодоров, И II, 149. — Ръй, ръй! — повтаряше той много често и шибаше с пръчката по меките вълнести гърбове на овцете, наредени нагъсто една до друга. Й. Йовков, АМГ, 122. Той беше на‑

метнат с тъмносин клашник, покрит с дълги вълнени реси,.. В това си грубо, вълнесто рухо той приличаше на мечка. Д. Спространов, С, 242. На главата си носеше вълнест калпак, за него беше привързана качулка, която закриваше ушите му. Кр. Григоров, Р, 12.

2. Простонар. Който е с много и гъсти косми; космат. Тия турци бяха левенти, с прав и строен стан, с открити вълнести гърди — юнашко племе. Ив. Вазов, Съч. ХII, 127. Мечкарят — нисък, тантурест, босоног и вълнест в лицето циганин, като видя, че около мечката се бяха събрали вече доста много любопитни, издрънка с дайрето... Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 132. Оставяме настрана вълнестите му като гора гърди и диво разрошваните му криво засуквани мустаки. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 40.

3. Който прилича на въ̀лна. Изпод короната излизаха в безредица бели вълнести, корави косми. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 11. И пред нея се яви образът на Тъкачев, хубав и желан. Станка като че усещаше по лицето си гъдела на неговите вълнести коси и като че виждаше блясъка на белите му зъби. Г. Караславов, ОХ I, 419. На Гарга баир неусетно се беше появил и се издигаше и ширеше черен вълнест облак. Д. Рачев, СС, 217.