ВЪЛНОНОСЕН —Речник на българския език

ВЪЛНОНО̀СЕН¹, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. От който се получава въ̀лна.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВЪЛНОНО̀СЕН², -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който причинява вълни.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

А Б В Г Д Е Н О П