ВЪЛНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЛНУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Причинявам вълнообразно движение. Удивителна гледка представят [кашалотите] тези чудовища, кога те със своите движения вълнуват повърхността на морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 319. При всичко туй народът изразява тук понякога своето одобрение или неодобрение с един смесен ек, който Омир уподобява на бурни морски вълни или на шума на изкласила нива, вълнувана от силен вятър. Н. Михайловски, РВИ (превод), 66. По гори, по поля/ тих вечерник вей; / и треви, и цветя, / вълнува — люлей. Ц. Церковски, Съч. I, 130. Смъртта стои като всевечен страж, / далече впила взор невъзмутим, / и вихърът вълнува нейний плащ / от ярки пламъци и черен дим. Хр. Смирненски, Съч. I, 135.
2. Предизвиквам, възбуждам у някого силни чувства (радост, страх, безпокойство и под.). От десетина дни бяха ни омръзнали вече непрекъснатите и еднообразни учения из безлюдните полета и неочакваният поход в тая чудна нощ ни вълнуваше и радваше. Й. Йовков, Разк. II, 94. Той си спомни баща си, как го водеше за ръка на черква по големите празници, цялата радост и трепет, които го вълнуваха. Елин Пелин, Съч. III, 159-160. Една жила затрепка на слепите му очи — това значеше, че е нервиран и нещо силно, дълбоко го вълнува. Д. Спространов, С, 41-42. Страхът, който постоянно ме вълнуваше, че ще се разкрие виновността ми, не закъсня да се оправдае. К. Величков, ПССъч. I, 63. — Войната, пленът разклатиха нервите му, нарушиха душевното равновесие. Не трябва да го вълнуваме. Г. Стаматов, Разк. I, 94. — Надежди възторжни и тайна боязън / отново вълнуват безсънно сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 148. // За събития, обществени проблеми, явления и под. — предизвиквам възбуждение, силно раздвижвам, ангажирам ума, съзнанието на
много хора, на обществото. Събитията.. продължаваха да вълнуват още селото. Й. Йовков, Ж 1945, 241. Неговия ум занимаваха социални, общочовешки въпроси, задачи страшни, неразрешими, които вълнуват в нашето време всичките мислещи умове и ги смущават, и ги плашат. Ив. Вазов, Съч. VII, 166-167. Сливенската публика можеше да се запознава без закъснение с всички театрални новости, които вълнуваха столицата, каквито бяха пиесите на Ибсен .., на Горки. К. Константинов, ППГ, 40. Завари в градината цял младежки митинг.. Вълнуваше ги някаква неправда, за която изглежда, сега вземаха решение жестоко да си отмъстят. В. Геновска, СГ, 273. Тук, във Влашко,.., Левски споделя с близки и познати своите мисли и търси почва за идеите, които го вълнуват. Ив. Унджиев, ВЛ, 106.
3. Остар. Подбуждам към размирици, недоволство. Поклонниците на мрачната рутина,.., които лаят непрестанно и обвиняват отделни личности, че уж тие последните вълнували народите и ги цепели на партии — .. — трябва да млъкнат веднъж за сякога. З. Стоянов, ЗБВ I, 437-438. Свирепият Марс ревял като буря, злорадната Ерида вълнувала пълчищата и при туй Зевс хвърлял гръмове от Олимп. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 80. вълнувам се страд. Из тревата и цветята росата лъщеше, нивите леко се вълнуваха от слабия утринен ветрец. Н. Попфилипов, РЛ, 113.
ВЪЛНУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. за водна повърхност — движа се вълнообразно. Там, където се вълнуваше някога Чепинското езеро, сега шумят стройни тополи. А. Каралийчев, ПС I, 190. Фесове, шапки,.., наплъстени едни до други, се движеха, мърдаха, вълнуваха като море. Ив. Вазов, Съч. VII, 157. Тих бял Дунав се вълнува, / весело шуми. Ив. Вазов, Съч. I, 24. Гледал съм често лъките край Искър / с хубава, сочна земя: / Искър край тях се вълнува и плиска, / бели талази шумят. Ив. Бурин, ПТ, 18.
2. Намирам се във възбудено душевно състояние, поради изживяване на силни чувства (щастие, радост, тревога и под.). Душата му след толкова страдания ликуваше и се вълнуваше от нещо хубаво. Елин Пелин, ЯБ, 166. Идеше нов празник.. Тя броеше часовете и се вълнуваше. Дали Вакрил ще дойде пак? Г. Караславов, ОХ I, 404. Тя се вълнуваше само от това, дали парите щяха да стигнат до края на месеца, дали Стефан продължаваше да отслабва, дали Борис щеше да напредне в "Никотиана" и дали Павел нямаше да изчезне завинаги в необятната и далечна страна. Д. Димов, Т, 70. — Селото сега е друго, кипи, вълнува се. Селянинът сега, знаеш ли, иска да разбере всичко, пита: защо? — и чака отговор. Й. Йовков, ПГ, 137.
— Друга (остар. книж.) форма: волну̀вам.