ВЪЛЧЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЛЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Вълчов. Отишъл.. при заптието, да найде уж и да види затворения си брат, но ни него могъл да види, нито пък сам той могъл да се върне назад..; той прочее пострада според вълчевата песен в приказката на животните, който пеел: "само месо дома дошло!" К. Шапкарев, МЖБМ, 40.