ВЪЛЧЕШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЛЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Вълчи. — Той не лъже, че се е борил с вълк, но раната не изглежда да е от вълчешки зъби. К. Петканов, ЗлЗ, 232. С един вълчешки скок Клинката се намери върху гърба на турчина и го събори на земята. К. Петканов, ЗлЗ, 188. Синко, тоя човек е с вълчешки навици, един ден ще влезе в къщата ти и цялата ти челяд ще задигне! К. Петканов, ДЧ, 48. Чорбаджиите проповядват своите закони, основани на вълчешката правда в Езоповите басни. П. Р. Славейков, СКНГ, 54.

ВЪ̀ЛЧЕШКИ нареч. Рядко. 1. Обикн. в съчет.: По вълчешки. По начин като вълк, по вълчи. Никола посегна към огъня, извади парче печено месо и го хвърли върху скута на Стояна. — Яж, Бимбела! По вълчешки късай месото! К. Петканов, П, 45. Заморените момчета късаха вълчешки крехките агнета на зелената морава. З. Стоянов, ЗБВ II, 76. С вълците трябва някой по вълчешки да вие. П. Р. Славейков, БП II, 137.

2. Като у вълк. Ние, шепа хора, пръснати като мухи по снега, кретаме подир своята амбиция.., подир своята ветреност или животински дива омраза — или вълчешки изгладнял стомах. П. К. Яворов, ХК, 15.