ВЪЛЧЍНА

ВЪЛЧЍНА ж. Диал. Вълк. Неспирно гърмеше с басовия си глас, като че се надвикваше с шумливия поток. — Харесва ли ти, а? ... Охо, а когато дойдохме.. див, тъмен балкан, пълен с вълчини; по цяла нощ виеха. Х. Русев, ПЗ, 24. Разкъсва я, [вълкът][гъската] па беж подире... / На другий вечер след това / минувала злосторната вълчина/ и там над пачат' перушина / запрял се, та повил с глава / и казал с досада: / — Е, хей! Ти туй ли си онъз?! / Ей тъй за теб! Така се пада! / Ще викаш ли на хаджи Вълча фъс?... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 275.

Списък на думите по буква