ВЪЛШЕБНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛШЀБНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Правене на вълшебства, чудеса; магьосничество. В тази къща живееше от две години жена туркиня, за която много приказки се говореха от съседите и която беше съпруга на турчин,.., който не се занимаваше с нищо и живееше от тайния занаят на жена си, който бе — вълшебничеството. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 95.