ВЪЛШЕБНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛШЀБНО нареч. 1. С вълшебство, с магия. И цял обзет от нетърпение, Калитко поемаше предмета с двойните магически стъкълца, който имаше чудното свойство да скъсява разстоянията и вълшебно приближаваше предметите до човека. Ив. Хаджимарчев, ОК, 16. Когато ми четеш писмата, / помни: под мрътвите слова / трепери на човек душата, / що ти вълшебно окова. Ив. Вазов, Съч. V, 177.

2. Обайващо, очарователно, пленително. Музиката вълшебно свири, като вихър се носят звуците на валса. М. Кремен, СС, 82. Ей пада ведра нощ; вълшебно месец грей / и плаха гмеж звезди обсипват свод небесен. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 46. ● Като възклицание. — Ох, чудна лунна нощ, чудна нощ! -.. — Да, вълшебно! — каза несъзнателно Бранков, и стана. Ив. Вазов, Съч. ХII, 19.