ВЪЛШЕБСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛШЀБСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Правене на чудеса; магьосничество. Затво‑

риха ги [богомилите], защото патриарх и владици обвиниха богомилите в бесовско вълшебство. Н. Райнов, КЦ, 79. — Така он като с вълшебство движеше хората си и ги завеждаше ненадеждно на места, дето никой не вярваше, че бе възможно да стигнат. Ч, 1875, бр. 4, 158.

2. Обайващо, пленяващо, очароващо въздействие на нещо върху някого. По време на кръстоносните походи Изток магьоса въображението на французите — и оттогава вълшебството не можа да се разсее. С. Радев, Худ., 1909, кн. 8-9, 14. Натопих засъхналия краешник в извара, наръсих го със сол — и за първи път от много години усетих вълшебството на това ядене. Н. Хайтов, ШГ, 225.

3. Чудно, приказно, необикновено нещо; чудо. Помня хубаво дългите коридори в двата етажа на новата постройка,.., учителите ни, които слизаха бавно от "учителската" с дневници в ръце, носейки ни всеки ден като неочакван подарък някакво ново вълшебство. К. Константинов, ППГ, 41. — На яслите? — заблестяха изведнъж очите на жената, сякаш пред тях се вдигна завеса и разкри вълшебства. Б. Болгар, Б, 146. Спусни се, нощ, желана нощ за отдих и забрава! / Разкрий, Париж — магеснико — вълшебствата си стари! Е. Багряна, ЗМ, 40.

4. Чудна, необикновена красота, която очарова, омайва, пленява. Дори вечер от дясната страна на пътя разкриваха своето вълшебство многобагрените стенописи на Сикейрос. Л. Стефанова, ВМД, 63. Обгърна с очи нощното вълшебство на пролива и града, а не усети тъга, че ще се раздели с тази неповторима красота. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 392. Селото беше цяло затрупано от сняг — дълбок, равен — и още валеше.. боже, какво великолепие, какво вълшебство. Г. Райчев, Избр. съч. I, 199. — Слушам, в градината — концерт. Славейчета пеят, чуруликат... Вълшебство! А. Гуляшки, ЗР, 140.