ВЪН

ВЪН нареч. 1. Зад пределите, не в обсега на някакво затворено пространство, място (обикн. сграда, помещение и под.). Противоп. вътре. Вътре бръмчат като пчели учениците, и тоя жив и непрестанен шум лети вън на весели вълни. Елин Пелин, Съч. II, 106. Вън, отвъд широкия прозорец, прехвръкваха снежинки. Д. Калфов, Избр. разк., 17. Вън на двора неволно трябваше да се спрем, смаени от тайнствената прелест на южната нощ. Й. Йовков, Разк. II, 65. Черковната килия, в която учеха децата, беше тясна и задушна, затуй даскал Бачо Киро обичаше, като се изпролети и затопли времето, да извежда учениците си вън, на полето. Ил. Волен, НС, 86. На събранието, което беше свикано само за кооператори, дойдоха много повече некооператори. Голямата училищна стая се претъпка, даже много стояха вън в коридора. Ст. Даскалов, БМ, 39. // Откъм горната, външната страна на нещо. Противоп. вътре. Камините на новия сарай [на Рашид бей] бяха багдатски,.. и побелени от най-хубавия беляковски вар, от който беше измазан с хоросан и целият сарай и побелен както вътре, тъй и вън. Ц. Гинчев, ГК, 30.

2. Разг. На място, в среда, която е несвоя, чужда обикн. зад пределите на селище, държава и под. Работата му беше свързана с пътуване. Затова той беше най-често вън. △ В канцеларията тя си гледа работата, а какво прави вън, не зная.

3. Като междум. Грубо. За изразяване на заповед за изгонването на някого; махай се! — Напуснете веднага стаята. По-добре ще бъде за нас, да излезем на улицата да се разправим и да не мърсим с присъствието си тоя чист дом. Вън! К. Петканов, В, 207. Втурна се един от прислугата,.. — Марш! Вън! Да дойде скоро съдържателят. Елин Пелин, Съч. IV, 125.

4. Като предл. Остар. За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; извън. О, да може веднъж кракът ми да стъпи вън прага на бащин дом. Ив. Кирилов, Ж, 40. Той дълго поглед вперя / нататък, вън града. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 188.

Вън от <всяка> опасност. Книж. В пълна безопасност. След седмица-две,.., ротният отиваше на добре. Че ще оздравее и че е вън от всяка опасност, това се виждаше преди всичко от доброто настроение на ординареца му. Й. Йовков, Разк. III, 28. — Ранената. Превързахте ли я? — Да, превързана е. — Предайте ни я? Евгени поклати глава и рече спокойно, но твърдо: Докато не се уверя, че животът ѝ е вън от опасност, не мога да ви я предам. Д. Ангелов, ЖС, 288. Вън от <всяко> съмнение. Книж. Несъмнено, безспорно. Преди мене не е минал никой в същата посока до тука.. Но че и отгоре никой не е слизал по реката до тука и това бе вън от всяко съмнение. Н. Попфилипов, РЛ, 106. Вън от закона. Книж. За човек — на когото поведението, постъпките са в противоречие с действащите правни норми. И твърде скоро всяка революционна околия имаше вече на разположение по неколцина скрити работници, които изпълняваха най-разнородни служби. В края на 93 година, тия вън от закона хора достигнаха едно внушително количество. П. К. Яворов, Съч. II, 205. Вън от закона (законите), съм, обявен съм и под. Книж. Без право на законно съществуване, без граждански и политически права (съм). Който издигнеше гласа си против тия мерзки управления, се прокламираше за предател, за стоящ вън от законите. Бълг., 1902, бр. 447, 2. Вън от играта съм. Разг. 1. Съвсем не се съобразяват с мене при някакви действия, постъпки, които ме зася‑

гат. Трябва ли да поискаш съгласието на бившия си съдружник? — Остави го, той отдавна е вън от играта. 2. Не участвам в нечии планове, замисли, машинации, които имат обикн. някаква скрита цел. Вън <от> света. Диал. Не какъвто трябва; недобър, лош, несвестен. — Пишман-Кишиша от Харлаковци, от Добри дял Иван Убий-булката: всичко вън света тръгнало подир Емен-аа да трепе и плени. П. Тодоров, Събр. пр II, 36. Вън от себе си. Без да се владея, без да мога да сдържам гнева си. — Махай се!... — произнесе тя вън от себе си. Д. Димов, Т, 103. — И тоя глупец — идиот! — изкрещя вън от себе си Пустодимски. Ив. Вазов, Съч. IХ, 86. Вън от силите си. Свръх възможностите си, прекомерно. Всички помагаха на общото дело, според силите си, а някои помагаха даже вън от силите си. Ал. Константинов, Съч. I, 155. Излизам / изляза вън от кожата си. Преставам да се владея, да сдържам гнева си. Пък като отворя щурака да пусна виното веднъж — ще накарам света наопаки да се обърне, всяко вън от кожата си да излезе. П. Тодоров, Събр. пр II, 246. Една вечер,.., Милица беше сложила на софрата нещо, което не само че не бе за ядене, ами кара човека да излезе вън из кожата си от яд. Д. Немиров, БЛ, 28. Оставам / остана вън от строя. Книж. Не се включвам, не участвам в някаква работа.

> Вън от сложен предл. 1. За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; извън. О, Българийо, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе! Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Едвам сега пред мене блеснаха осветените прозорци на поста. Ярка светлина излизаше на шипове и падаше на двора, но вън от тия светли квадрати тъмнината ставаше още по-черна. Й. Йовков, Разк. II, 46. Пита, разпитва и христиени, и турци накъде е Цариградският път и бърза да излезе вън от града и там, на полето, да подкрепи със сън старческите си сили. Ал. Константинов, Съч. I, 285-286. 2. За посочване кое е изключение от общото, преобладаващото или общовалидното; освен, с изключение на. В положението, в което бяхме.. оставени само с един хляб, който ни се даваше от властите и вън от който не допущаха да се внася нищо, тая мисъл.. беше извор на сладка утеха. К. Величков, ПССъч. I, 35-36. Сега тяхната работа беше само да посрещат и изпращат пътниците,.. Вън от това те бяха свободни. Й. Йовков, ПК, 177. Цяла Румелия да смирите, един ще остане — в това ни е силата! — пак ще остане един да връща за нас, да мъсти докрай за туй, що сме изтърпели вън от глада и вън от боя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 580. — И приемам всички по еднакъв начин: спазване работните часове, прецизност и изпълнителност в службата. Ако вън от това ти остане време за учене, виж какво можеш да наредиш. Б. Райнов, ДВ, 123. 3. Без да е във връзка с нещо, без да зависи от нещо; независимо от. Невидима сила, вън от дълга, вън от заповедите, стоеше зад нас и ни тласкаше напред. Й. Йовков, Разк. II, 132. — Как, свърши ли се делото? — .. — Свърши се. Аз нямам ниви вече.. Нечаканият край на делото осуетяваше всичките му добри намерения. Вън от това върху моралния престиж на дружеството се нанасяше тежък удар и това беше най-лошото. Й. Йовков, Ж 1945, 154-155.

Списък на думите по буква