ВЪ̀НКА

ВЪ̀НКА нареч. Разг. Вън. Излезе от стаичката. Чух го да говори с някого вънка. Кл. Цачев, СШ, 105. — Върви, Момчиле — пропъшка тя ниско, но твърдо, — и пази с този меч и мене, и него! В същото време вънка проеча рог, два пъти призивно, а по стълбата затропаха стъпки. Ст. Загорчинов, ДП, 475. Младенчовица изпрати баба Джуровица до вънка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 131. А вънка тъй широк е небосвода! .. / Блести небето, въздухът блести! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 120.

С единия крак съм вънка. Разг. Намирам се в несигурно положение, мога да загубя всеки момент това, което имам.

Списък на думите по буква