ВЪНКАШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀НКАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Разг. Външен (в 1 и 2 знач.). Четях я вече втори път и един ден седях с нея на масата,.., когато се чукна на вънкашната порта. К. Величков, ПССъч. I, 3. Другите младежи, когато получаваха писмо,.., туряха го във вънкашния си джоб, за да го види секи смъртен. З. Стоянов, ЗБВ I, 90. Напечатана, поемата образува една малка книжка от 8 стр. .. със сивосинкави вънкашни корици. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 177.

2. Остар. и диал. Външен (в 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 знач.). Кръстинка, колкото са отличаваше по вънкашната си хубост от другите момичета, толкова още повече са отличаваше по душевните си добрини, що са таяха и растяха в сърцето ѝ. Ил. Блъсков, ЗК, 70. Ала това бе повече вънкашно разположение. Сърцето ѝ сѐ си оставаше хладно и затворено за тая жена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 197. Нашият учител, който беше вънкашен, но вече заселен в града, женен и с челяд, знаеше, че едно оставане без работа беше голямо нещастие за него. Ив. Вазов, Съч. VIII, 137. Освен вътрешната война Турция угрожава и вънкашна война. НБ, 1876, бр. 8, 29.

3. Като същ. вънкашен м., вънкашни мн. Остар. Човек, който е несвой, страничен или непознат за дадена среда, място; чужд човек. Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен,.., дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт. Ив. Унджиев, ВЛ, 185. Ругая аз затуй, защото ми е криво, / че слагаме се — и когато сме на чест — / пред всеки вънка‑

шен; че носим търпеливо / каквото на гърба стоварят ни. К. Христов, ПП II, 130.