ВЪНКАШНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀НКАШНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. и диал. Външност. Чак сега се вгледах в неговата вънкашност и видях спретнатостта и чистотата на простото му селско облекло. Ив. Карановски, Разк. I, 187. Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново. Ив. Вазов, Съч. I, 170. Много, много.. са са лъгали и лъжат онез г‑да, които съдят за какво да е само по вънкашността. Ч, 1875, бр. 8, 368. Погледът е като вънкашност на нашата душа. В. Чолаков, БКн, 1859, кн. 1, 81.