ВЪНШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀НШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се намира вън, зад пределите на нещо; вънкашен. Противоп. вътрешен. И с каква радост се видяхме на видело, как се усетихме преродени в миг, когато вечерта ни изкараха за няколко минути на двора и в нас лъхна външната прохлада. К. Величков, ПССъч. I, 33. Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост. Ив. Вазов, Съч. Х, 28. Пред Тодоракевия дюкян спря турчин, слезе от коня, остави го на Тодораки да го върже за напречното дърво на външната пейка. К. Петканов, Х, 87. // Който се извършва, протича вън, зад пределите на нещо или на повърхността на нещо. Противоп. вътрешен. Ако кръвта изтича от раната навън, имаме външно кръвотечение. И. Иванов и др., ГО, 88. Много граждани, които бяха преживели взрива и изгарянията без никакви видими външни поражения, постепенно започнаха да линеят, да губят тегло, да вехнат. Вл. Андреев, АЕ, 28.

2. Който се намира отвън, върху страната, която е отвън или върху горната страна, върху повърхността на предмет; вънкашен. Противоп. вътрешен. Бенко облече новите си дрехи, сложи си бяла кърпичка във външния джоб. Ал. Бабек, МЕ, 209. И току виж, че извадил из торбата книжка с червени външни листове. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. Стигнал до къщата на колегата си, той натисна бутона на външния звънец и зачака. Д. Ангелов, ЖС, 197. Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Външна врата. Външна мазилка. Външно закопчаване. // Който представлява горната, повърхностната страна, част на предмет. Противоп. вътрешен. На петнадесетия ден учениците измазаха и външните стени на училището, а прозорците и оградата боядисаха със синя боя. Ст. Дичев, ЗС I, 359. Външен пласт. Външни автомобилни гуми. // Който е на най-отдалечената, периферна част от някакъв център. Останалите планети — Марс, Юпитер и пр., са външни — те обикалят около Слънцето на по-големи разстояния, отколкото Земята. Н. Николов и др., СС, 45. Цел [на упражнението]; обучаване във взаимодействие между външните трима състезатели и двата центъра. Б. Такев и др., Б, 171.

3. Който действа, влияе отвън, извън собствената среда върху някого или нещо; страничен. Противоп. вътрешен. За вдъхновението си Будевска разказва, че то всякога е било налице, стига да не е имало пречки от външно естество — лошо здраве, некоректни прояви от страна на колеги, директори, режисьори. Ст. Грудев, АБ, 161. Благодарение на външни застъпничества,.., "непоправимия вироглавец" достоява в училището още една година. П. К. Яворов, Съч. II, 179. Външен фактор. Външни условия. Външно влияние.

4. Който е чужд, не свой или непознат на дадена среда. Противоп. вътрешен. В затънтеното селце не идеше вече никой външен човек от нова България. Ив. Вазов, Съч. Х, 101. Че макар пред външни хора и да скрива,.., вътре в душата си той постоянно я носи, тази тежка мъка. Т. Влайков, Пр I, 108-109. Отсега нататък всяка по-крупна продажба или покупка, всяка обща работа, било в самото село, било спрямо външни хора, трябваше да се уговори, да се реши и изпълни от дружеството. Й. Йовков, Ж 1945, 104. Тя и преди бе влизала в тоя дом, но като чужда, като външен човек, който идва и си отива, без да се заглежда във всяко нещо. И сега също, когато бе станал неин дом, тя не можеше да се сроди напълно с него. Д. Талев, ПК, 14.

5. Който се отнася до дейност по отношение на други държави, който е свързан със задгранична дейност, със зъдгранични дела. Противоп. вътрешен. На другия ден, на

път за болницата, Евгени намери из улиците още няколко позива против външната политика на правителството. Д. Ангелов, ЖС, 39. В кабинета на министъра на външните работи ставаха денонощни съвещания. Д. Калфов, Избр. разк., 180. Чл. 13. Външната и вътрешната търговия се направляват и контролират от държавата. Конст., 6.

6. Който е видим, който характеризира нещо отвън. Противоп. вътрешен. Прилича на майка си по външни черти, и на сестра си,.., Цонка се различаваше и от двете по своя душевен мир. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 63. Нямаше почти никаква външна прилика между него и Бехчет. Бащата беше по-висок, дори по-строен от сина въпреки петдесетте си години. А. Христофоров, А, 68. С вътрешната промяна на Хреля настъпи и външна. Той стана видимо грижлив към себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 58. Външен вид. Външна архитектура. Външно оформление.

7. Който видимо се изразява, проявява. Камбела.. никога не даваше външен израз на чувствата си. Гр. Угаров, ПСЗ, 264. По-лесно е поевропейчването, усвояването на външните белези на европейската култура. П. Делирадев, В, 1. Външни обноски. // Който се създава, изгражда въз основа на видимата, проявената страна на нещо. Външните ми впечатления за него са добри.

8. Който се проявява само отвън, който не отразява същността на нещо, не е свързан със същността на нещо. Васил Попов се опитваше да се представя като строг и изпълнителен подофицер.. Все пак строгостта му оставаше външна, парадна и моряците го обичаха. Д. Добревски, БКН, 58. Ето външната и твърде ефектна страна на тая история. Й. Йовков, Разк. III, 115. Неговият [на Ст. Бъчваров] блясък на сценичен художник не беше външен — той идеше не от големите роли, а от онова искрено, подкупващо чувство, с което претворяваше образите. В. Иванов, Т, 1954, кн. 2, 54. Той отбеляза отделни грешки в режисьорската и актьорската работа — някои увлечения към външни ефекти, без да се разкрива душата на героя. НК, 1958, бр. 45, 2.

9. Който е само на вид, не отговаря, не съответства на действителното състояние; привиден. — Да, искам да бъда царица,..; да видя, че ми се покланят до земята тия горди боляри, които сега ме гледат със зле прикрито под външното почитание презрение... Ив. Вазов, Съч. ХХ, 121. Те започнаха отново да си говорят, даже станаха подчертано любезни един към друг,.. Но и двамата чувствуваха, че под покривката на тая външна любезност не гори предишният огън. А. Гуляшки, МТС, 301. Нали Тодьо трябваше на друга да казва "мамо", друга да знае за майка! Доки посрещна и това с външно примирение. Г. Райчев, Избр. съч. II, 206. Външна култура. Външно възпитание.

◊ Външен драматизъм.Литер. Напрежение, вълнение, породено от сблъскване, конфликт, недоразумение и под. между лица или групи хора. Колкото повече се вдълбочаваше в нея [драмата], толкова тя му се виждаше по-неиздържана, риторична, пълна с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 557. Външен ъгъл. Геом. Ъгъл в многоъгълник, който се образува от едната от неговите страни и продължението на съседната страна. Външно дишане. Физиол. Обмяна на газове между външната среда и кръвта, извършвана в дихателните органи.