ВЪ̀НШНО

ВЪ̀НШНО нареч. 1. По отношение на външния вид на нещо; отвън. Противоп. вътрешно. Те работеха в една кантора, и макар че външно никак не си приличаха, хората ги имаха като братя. Г. Караславов, ОХ IV, 147. Стамболов говореше строгичко и сериозно задяваше Никола. През юни той бе избран за председател на Народното събрание. Външно си оставаше все същият, малко небрежен към облеклото. В. Геновска, СГ, 244. Външно ябълката изглеждала хубава, от едната страна зачервена, тъй че се прищявало всекиму да я захапе, но който изядел парченце от нея, трябвало да умре. А. Разцветников, СН (превод), 16. Наизскачалите по дворовете мъже, жени и деца се изпокриха. Селцето външно се обезлюди и смълча. Д. Ангелов, ЖС, 278. Сградата външно е добре оформена.

2. На външната, горната страна на нещо; отвън. Противоп. вътрешно. Лекарството се прилага външно. △ Джобовете са прикачени външно.

3. Чрез външна изява; видимо, забележимо. Новината тръгна от врата на врата, от човек на човек: — Русия обявила война.. Никой не смееше да покаже външно своята радост. Идваше краят на християнската неволя, но още не беше дошъл. Д. Талев, ПК, 617. Старият Полит Стоянов, макар външно да не се месеше в политическите борби.., с цялата си душа бе с национал-либералите. Г. Караславов, ОХ IV, 273. Той не проявяваше външно особена гальовност към нас, но ние чувствувахме неговата обич и нежност. Т. Влайков, СбЦГМГ, 323.

4. Без да се отразява същността на нещо; повърхностно. В малките си стихотворения и песни Кавела се впуща твърде далеч да оригиналничи, и то най-вече външно, по примера на разни европейски символисти. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 212. И в двете стихотворения обаче има външно дадени, неизразителни, декларативни моменти, както и шаблонен завършек. С, 1951, кн. 2, 177.

5. Само на вид, без да съответства на дей‑

ствителното състояние; привидно. В тия разкази ще се почувствува, може би, скръбно примирение и немощ. Но това е само външно тъй. Й. Йовков, Разк. III, 141. Напразно бе идването му в тая работническа среда, към която се приспособяваше само външно. Д. Димов, Т, 244. И двамата се мъчеха да си дадат колкото може по-спокоен вид, усмихваха се и колкото повече външно си даваха вид, че са приятели, толкова повече вътрешно се мразеха, ненавиждаха се. П. Проданов, С, 66.

ВЪНШНО

ВЪНШНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с други държави, напр.: външнополитически, външнотърговски и др.

Списък на думите по буква