ВЪНШНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀НШНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Външен вид на някого или нещо. Дългите му извити като два сърпа мустаци придаваха юнашки вид на господарската му външност и будеха почит. Елин Пелин, Съч. I, 19. Колкото и различни по външност и характер, тези двамата бяха хора прями, поривисти. Ст. Дичев, ЗС I, 116. Мери е облечена в костюм и шапка по последна мода. Всичко във външността ѝ носи отпечатък на лека екстравагантност, придобита в чужбина. Д. Димов, ЖСМ, 15. Това издание е послужило за образец на много други книги.. с него е показано какво грамадно значение има едно хубаво нещо, когато е и с хубава външност. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 155. Околийският началник искаше да види дали дори във външността на писмото няма някой условен знак. Г. Караславов, ОХ IV, 415. Спретната външност.