ВЪОРЪЖАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪОРЪЖА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въоръжавам и от въоръжавам се. Всеки от братята започна да пресмята на пръсти познатите си, които биха могли да дадат кой лира, кой повече за въоръжаване на четата. Ст. Дичев, ЗС I, 393.

— Други (остар. книж.) форми: въоружа̀ване, вооружа̀ване.