ВЪОРЪЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪОРЪЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Оръжието, което притежава едно лице или цяла войска. До командира се беше изправил един старец с четнишко въоръжение: кремъклийка, крива сабя, бели навои и черни върви. А. Каралийчев, С, 63. По тежкото им въоръжение — пушки през рамо, пищови и ножове на кръста, се вижда, че те са хора, които са свикнали да посрещат и да се справят със сериозни опасности. К. Тулешков, НЗ, 6. Минах през цялото днешно княжество Сърбия,.. Въоръжението им е разнообразно: видях и турски пушки, и наши, и руски пушки. Д. Талев, ПК, 121-122. Войниците бяха брадясали,.., те бяха с раници и с пълно бойно въоръжение. Г. Караславов, ОХ II, 143.

2. Само ед. Остар. Книж. Въоръжаване. Паралелно с ръста на организацията трябваше да върви и въоръжението на членовете. П. К. Яворов, Съч. II, 184.

— Други (остар.) форми: въоружѐние, вооружѐние (книж.).