ВЪПИЮЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪПИЮ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Въпиещ. — С какво мога да ви бъда полезен?-.. — С какво ли? -.. — с много работи. Но сега по един идейно-преустройствен въпрос. Имам въпиюща нужда да се снабдя с един списък от рождените дати на нашите най-отговорни ръководители и министри. Р. Ралин, ВМ, 5. Една голяма концертна зала е въпиюща необходимост. Р, 1926, бр. 231, 3. Поддържанието Турция без европейски контрол не е само въпиюща несправедливост: то е невъзможна химера. Пряп., 1903, бр. 18, 3. Да се избере еди-чий си син, ако и да не е способен и достоен за благодеянието, което му се прави, само и само затова, защото е син или роднина на еди-кого си съветник или училищен настоятел, а достойните, способните и прилежните ученици да са изоставят и изключват от това благодеяние — това е неправда, въпиюща неправда. Знан., 1875, бр. 20-21, 329.

◊ Глас въпиющи в пустиня. Остар. Книж. Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. Той [бълг. народ] е повдигал периодически мъченическия си глас, но този глас е оставал винаги глас вопиющий в пустини. НБ, 1876, бр. 45, 175.

— Други форми: вопѝю̀щ, въпею̀щ.