ВЪПЛОТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪПЛОТЯ̀ВАМ, -аш и ВЪПЛОЩА̀ВАМ, -аш, несв.; въплотя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Въплътявам. Понякога тя [майката] мислеше за тримата [синове], сравняваше характерите им.. Във всекиго имаше нещо особено, по което се различаваше от другите и въплощаваше частица от духа ѝ. Д. Димов, Т, 220. Исках да видя преди всичко Колизея. От пияца Венеция трамваят ви завежда там,.. Римският народ не е оставил паметник, който да въплощава по-осезателно величието му. К. Величков, ПССъч. III, 17-18. Три поколения философи бяха разгадавали, тълкували и обяснявали тази съдба, а Вагнер я беше въплотил в музика. Д. Димов, Т, 512. Ала безспорно е, че най-хубавото, най-съвършеното, най-поетичното в поезията на Бо‑

тева — това са ония негови стихотворения, в които той въплотява хайдушките блянове. ТНУ, 1. въплотявам се, въплощавам се, въплотя се страд.

ВЪПЛОТЯ̀ВАМ СЕ и ВЪПЛОЩА̀ВАМ СЕ несв.; въплотя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в. Въплътявам се. Ако у фон Гайер се беше въплотил средновековният дух на рицар-разбойник, в сравнение с него Лихтенфелд приличаше на изродено придворно конте. Д. Димов, Т, 152. И възбуденото му въображение рисуваше тогава чудно хубави и примамливи картини, в които се въплотяваха моите жадувани копнежи и блянове. Т. Влайков, Съч. III, 45.