ВЪПЛОЩАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪПЛОЩА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въплощавам и от въплощавам се; въплъщаване. Сцената, впрочем, остава на заден план; същественото е драмата и нейното въплощаване от актьорите. К, 1926, бр. 92, 1.