ВЪПЛЪТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪПЛЪТЯ̀ВАМ, -аш и ВЪПЛЪЩА̀ВАМ, -аш, несв.; въплътя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. 1. Давам конкретен, реален израз на нещо. Манастирът е високо в планината, граден и изписан от благословена човешка ръка, която е искала да въплъти в дърво, камък и багра нашата вяра. Д. Талев, ЖС, 176. Властта развързала ръцете на Ибрахим Шкодренски и неговите арнаути за пълен произвол, смятайки, че само терорът над Румелия би я умиротворил. За щастие на Румелия този чер замисъл се нуждаел от реална сила, която да го въплъти. Нея Ибрахим Шкодренски едва ли имал в бройката, необходима за масови репресии. В. Мутафчиева, КВ, 293. Нека само една дръзка мечта / въплътим във творение. Вл. Башев, Худ. С I, 358. // Реализирам (художествен образ). У Адриана Будевска артистът и човекът са едно. И в живота тя напомня образите, които въплътява на сцената. Н. Лилиев, Съч. III, 375. Неговата [на Димов] сила е вътре в него, в способността му да разбира и да изгаря в образите, които въплътява. Ив. Димов, АИДЖ, 113.
2. Изразявам, представям най-цялостно, съвършено някакви качества, идеи. Каравелов е човекът, който въплъщава скритите копнежи на революционната младеж през своето време. Б. Ангелов, ЛС, 114. Той въплътяваше всичко хубаво и добро на този свят. Б. Шивачев, ПЮА, 229. Смелата горда хубавица Бондаровна, твърдият, непоколебим целеустремен гуслар, волният и решителен.. Симон Зяблик — всички тези образи въплътяват най-добрите черти на народния характер. ЛФ, 1957, бр. 31, 4. въплътявам се, въплъщавам се, въплътя се страд. Но за да се завърши тази огромна мрежа, за да се въплъти цялата приказка на този вълшебен строеж, трябва да се хванат и водите на юг от Чепинското корито. Ст. Станчев, НР, 88.
ВЪПЛЪТЯ̀ВАМ СЕ и ВЪПЛЪЩА̀ВАМ СЕ несв.; въплътя̀ се св., непрех. Обикн. с предл. в 1. Придобивам конкретен, реален израз. И вярата, че тая икона не беше както всички други, че в нея живееше и се въплътяваше нещо повече от един обикновен образ, тая вяра се усилваше и се превръщаше в някаква мистична и странна екзалтация. Й. Йовков, Ж 1945, 235. Нишка по нишка, тръпка след тръпка, нейните смътни надежди, нейните примамващи блянове, неизживените ѝ радости се въплътиха в един прекрасен образ — плод на нейната самотност и безсънни нощи. Д. Талев, СК, 148-149. Той [поетът] не може да чака повече, не може да се смири, че още е рано да оживее мечтата и да се въплъти в реалност. Бл. Димитрова, ОтО, 10.
2. За нещо нематериално — придобивам физически, реален образ. Създаваната от него атмосфера на мечтателност и романтика се въплъщава в картините му.
— Друга (остар.) форма: въплотя̀вам.