ВЪПЛЪТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪПЛЪТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въплътявам и от въплътявам се. За един общ писмен език са необходими според Дринов две главни условия: 1/ еднакъв правопис и 2/ еднакъв речник и еднакъв строй на речта. Второто условие не представя големи мъчнотии, щом се явят писатели, които,.., биха отбрали от богатия народен материал всичко потребно за въплътяване на идеите си. М. Арнаудов, БКД, 213.

— Друга (остар.) форма: въплотя̀ване.