ВЪПЛЪЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪПЛЪЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обикн. с предл. на. 1. Осъществяване, изразяване на нещо в конкретна форма. Извисил се чрез труда, патриотизма и хумора, габровецът представлява живо въплъщение на народната мъдрост: "Балканът ражда хора, а полето — жито!" Ив. Коларов, Е, 48. На седем години той [Салвадор Дали] желаел да бъде Наполеон, оттогава амбициите му не са престанали да растат.. Непрекъснато се свързва с крайни въплъщения на властта — Сталин, Хитлер, Франко, Мао. КСТ, 1991, бр. 12, 12. // Конкретно реализиране на художествен образ. Сарафов никога не бе доволен от себе си. Само по пътя на неспокойната си художническа съвест той намираше все нови и нови форми за въплъщение, неповторил се нито в една роля. Ст. Грудев, ББ, 101.

2. Физически реален образ на нещо нематериално. От тебе се отричат и твоите богомили.. Знам те аз, навред се носи мрачната ти слава и ето виждам те с очите си, живо въплъщение на дявола. Д. Талев, С II, 183. Понякога само се появяваше Кара-Яхяя,.., гонеше черните си коне из лапавицата, сам черен, навъсен, сякаш зловещо въплъщение на лошото време, на нещастието, на самата зла и отмъстителна съдба. Й. Йовков, ПК, 140.

3. Съвършен израз на някакви нравствени положителни или отрицателни качества; олицетворение. Любимата е "дете и божество",.., тя е въплъщение на девствена светост и образ на най-чиста невинност. Г. Цанев, СИБЛ, 420. Излагайки биографията на хероя си,.., Каравелов не пропуска да разкаже и за участието на тази личност, въплъщение на егоизъм и користолюбие, в работите на браилското дружество. М. Арнаудов, БКД, 88. Имаше минути, когато той [баща ѝ] ѝ се струваше въплъщение на злото. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 409.

— Друга (остар.) форма: въплощѐние.