ВЪПРОСИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪПРОСЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изразява въпрос, питане. Борис отправи към него студен, въпросителен поглед. Д. Димов, Т, 121. Едва сега разбрах, че тоя поглед ме бе преследвал през целия месец — ту съвсем плах, ту настойчив или въпросителен, ту както последния път, изпълнен с някаква тиха молба. П. Вежинов, ЗНН, 36.

2. Грам. Който служи за означаване или изразяване на въпрос, питане. Правеше впечатление енергичният и страстен тон, с който председателят завършваше всяко изречение, подчертавайки ясно запетайките, удивителните и въпросителните знаци. К. Калчев, ЖП, 305. Въпросително изречение. Въпросителна интонация. Въпросително местоимение.