ВЪПРОСИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪПРОСЍТЕЛНО нареч. С въпрос, в очакване на отговор. Той погледна въпросително дъщеря си и зачака с тревога отговора ѝ. Д. Димов, Т, 46. Да повикаме доктор Соколова, мигър? — обърна се тя въпросително към страдающия. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 24. Поглеждам въпросително. Нима във втория по големина град на Индия няма такава обикновена за една гореща страна разхладителна напитка? Т. Кюранов, АП, 95. В кръчмата селяните разправяха за приключенията си, които им създала през последните два-три деня, и ни поизглеждаха колкото съчувствено, толкова и въпросително, като че искаха да кажат:.., какво ще се случи с вас на планината? П. Делирадев, В, 268.