ВЪРБА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪРБА̀ ж. 1. Дърво или храст с дълги тънки клони и тесни листа, което расте главно край реки и на влажни места. Salix. Върбите весело се зеленееха и тънките им вейки падаха надолу като разплетени коси. Й. Йовков, Ж 1945, 88. Пред него лъсна Искъра, очертаха се стволите на върбите и между тях — няколко човешки сенки. М.
Грубешлиева, ПП, 66. Реката започна да се стеснява, бреговете ѝ се издигнаха и водата с глухо бълболене се плъзгаше бързо между надвиснали върби и тънки трепетлики. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Със страх върбите се оглеждат / в посребрений ручей там. К. Христов, Т, 11.
2. Според религиозните обичаи — клонче от това дърво, което се донася на Връбница от черква в къщи. Стрина Венковица грижливо пази: и мед от Бъдни вечер в една чашка, и светена вода от Водици в едно цъкълце, и върба от Връбница. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 166. От едната страна на иконостаса била втъкната върбата от Връбница. Л. Каравелов, Съч. II, 82. Днес всички у дома, освен децата, ходиха на църква. Мама и баба, кога си дойдоха от църква, носеха върба. Д. Манчев, БЕ II, 81.
◊ Божигробска върба. Декоративно дърво, чиито клони имат розов цвят. И все пак тя най-много се чудеше на пембените вейки на божигробска върба, това чудно дърво, което само хаджи Вълко имаше в двора си. Й. Йовков, СЛ, 60. Бяла върба. Вид върба, чиито листа са със сребриста долна страна. Salix alba. Към двата споменати господствуващи вида дървета в Лонгоза се присъединяват летния дъб.., бялата върба. ПН, 1932, кн. 4, 55. Плачеща върба. Вид декоративна върба с тънки, увиснали надолу клони, която се култивира в градини и паркове. Salix babylonica. Тя продължи да хвали квартала — покрай реката имало плачещи върби, градинка с рози. К. Калчев, ДНГ, 68.
> И нашата върба ще роди круши; роди ще и нашата върба грозде. Диал. Ирон. Употребява се, за да се изрази, че говорещият се съмнява в настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Кога<то> върба<та> роди грозде. Диал. Ирон. Означава, че нещо е невъзможно, няма да стане; никога. — Ще ги хванем [убийците], когато върбата роди грозде. Да не са зайци да стоят в нивите? Ем. Станев, ИК I и II, 297. Кочежия Ради каже: / "Хайде, хайде, бяла Радо! / Ти щеш видя майка, баща, / кога роди върба грозде / и ракита жълти дюли!" Христом. ВВ II, 224. На въ̀рба. Разг. Ирон. Никога. И като хукват разни народи с коли и пеши — чужди туристи в страна долинска песни да слушат... Песни долински, ама на върба. Р. Ралин, ВМ, 46. Разправял им, че щяло да мине време, превратаджийте щели да се компрометират, щял да се роди нов Стамболийски и Земеделският съюз отново щял да дойде на власт. — Да се роди нов Стамболийски ли? — усмихна се иронично Въкрил. — На върба! Г. Караславов, ОХ IV, 425.