ВЪРБЍНА

ВЪРБЍНА1 ж. Диал. 1. Клонка, вейка от върба. В една от тия [манастирски] килии кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, наредени в иконостаса между увехнали върбини и китки чемшир. Ст. Загорчинов, ДП, 156.

2. Събир. Клони на върба (Н. Геров, РБЯ).

3. Увел. от върба; върбище (Ст. Младенов, БТР).

ВЪРБЍНА

ВЪРБЍНА2 ж. Върбинка. Обикновено това гнездо [родната къща] биваше двукатна къща, големият двор на която бе постлан с камъни или плочи, и градина в дъното, дето растяха дървета.. и цъфтяха върбини, димитровчета и парички. К. Константинов, ППГ, 50. Осъмваше утром горката им майка, / и вечер замръкваше тамо, / .. / Гробове им черни реди и полива, / обкича с босил и върбина. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50.

Списък на думите по буква