ВЪРБИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРБЍЦА ж. 1. Умал. от върба; върбичка. У Недини слънце грее, върбо ле, върбо, върбице ле! / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.

2. Събир. Малко набрани върбови клонки (Ст. Младенов, БТР).