ВЪРБЍЧКА ж. Умал. от върба; върбица. Като изръфа набързо всичко и като размаза мазнината по дланите си, той мина през воденицата, отиде на изворчето, легна на корем, напи се, като си поемаше шумно дъх, и се оттегли в сянката на две млади върбички. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 251.