ВЪРВЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪРВЀЖ1, мн. няма, м. 1. Движение с ходене, крачене в някаква посока; вървене, ходене, ход. От възкачването на падината войниците и полицаите се замориха, дебелият сняг затрудняваше вървежа им и те започнаха да събличат шинелите си. Д. Ангелов, ЖС, 390. Сега Ботев бе вече в Букурещ, крачеше по същите ония улици, които познаваше, и крачеше с вълнение, което личеше по вървежа му — ту бръз, ту занесен, ту стремителен и отривист. Ст. Дичев, ЗС II, 601. От черква тя се връща малко по-късно, че нейният вървеж е по-бавен. Т. Влайков, Пр I, 85. Конят с мъка вече крачеше, уморен от предишния вървеж. Ив. Вазов, Съч. ХV, 80.
2. Разш. Движение, обикн. на превозно средство в някаква посока. Влакът взе да забавя вървежа си. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 13. През нощта параходът спираше вървежа си няколко пъти. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. Колелетата равномерно тропотяха от умерения вървеж, кабриолетът едва се клатушкаше, когато те попадаха в някоя хлътнина по шосето. Т. Харманджиев, Р, 22.
3. Прен. Протичане, преминаване (на време, мисли и др.); ход. Но в душите им като жив, тлеещ огън, гори тая вяра, която им дава търпението да не чувствуват вървежа и на вековете. Й. Йовков, Разк. III, 93. Без да му мисли много, той заповяда.. да му доведат на всяка цена тайнственото същество, чиято неочаквана поява обърка изведнаж спокойния вървеж на мислите му. Св. Минков, Избр. пр, 117. Бай Нончо.. обичаше искрено, от душа, простите и отрудени хора. Тази любов нарушаваше понякога лекия и безгрижен вървеж на дните му. А. Гуляшки, СВ, 28. Родопи горделиви —.. / От вашта област светла, по-близко до небето, / аз тайната бих лесно разбрал на битието, / на времето вървежа, на хаоса гласа. Ив. Вазов, Съч. II, 28-31.
4. Прен. Остар. Развитие, протичане на процес, дейност; ход. Нужно е да споменем за устройството, което депутатите предвидяха за българската национална църква. Хронологически тоя въпрос биде разрешен по-рано, но ние го отделихме от общия вървеж на разискванията, за да го разгледаме по-обширно в свръзка с българските партии преди Освобождението и с руската политика в Изток. С. Радев, ССБ, 99. Често той понаднича и в класното отделение, за да контролира вървежа на образователното дело в градеца. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. Но Иван Белин знаеше вървежа на световните работи и не се отчайваше. Й. Йовков, ВАХ, 155. А цар Симеон следеше от една височина вървежа на боя. Н. Райнов, ВДБ, 65. Всички въстаници,.., с първото ни още пристигане, наобиколиха ни, да разпитват за туй и онуй по вървежа на въстанието. З. Стоянов, ЗБВ II, 99. Тоя връвеж на работите в нашата отделна народна черква гръцката патриархия не гледаше с добро око. Лет., 1873, 284.
5. Начин на вървене, ходене; походка. От тъмнината се отдели и дойде при нея мъж — по вървежа се познаваше, че е строен, млад. Й. Йовков, ЖС, 197. Спокоен беше и вървежът му. Движеше се бавно, със ситен ход, малко прегърбен, с наведена глава. Ст. Попвасилев, Сб??СЕП, 51. По-късно от вратника излезе плещест мъж. Обърна се, извика на човека, който беше в двора, и с тежък вървеж се насочи към кръчмата. К. Петканов, ОБ, 213. Вървежът на тая жена бе поривист, младежки. Ст. Дичев, ЗС II, 325. — Преде, преде! — провикваше се Теохарий, като се любуваше на хубавия вървеж на коня. Й. Йовков, ПК, 185.
6. Диал. Място, по което се върви; път, пътека. Още от върха на баира аз видях бае Васила, че беше спрял талигата насред пътя, малко по-назад от мястото, дето нашият вървеж се кръстосваше с шосето. Т. Влайков, РП I, 8. — Виждам. Но все оттук ли отиват на извора?.. Минават... Тук си е вървеж. Особено неделен ден... ВН, 1960, бр. 2658, 4.
◊ На вървеж. Диал. С бавен ход, ходом. Циганчетата бяха вещи на тая работа; хвърлиха се на конете, взеха по един дълъг камшик, уловиха юздите и пуснаха полека, на вървеж конете къде Син вир. Ц. Гинчев, ГК, 257.