ВЪРВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРВЍЦА ж. Умал. от връв (в 1 и 2 знач.); вървичка. Защитникът ѝ адвокат,.., с окачени на черна вървица очила,.., поиска думата. Ив. Вазов, Разк. ХIII, 22. Той ме погледна смутено, но бързо реши и припна към прозореца, който отвори, и с една малка връвица, що висеше там, измъкна привързано — писъмце. Св. Миларов, СЦТ, 59.