ВЪРВОЛЯ̀К

ВЪРВОЛЯ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Множество, което се движи непрекъснато; върволица, низ. Тълпи минувачи от вси страни се срещаха,.., спираха, разотиваха, сменяни от нови талази човешки върволяк. Ив. Вазов, Съч. Х, 14. Града на крак дигнаха / вестците, — и на бой юнаци провървяха / на върволяци там, на куп и на саме. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 210. Ей дядо Ангел слиза, / а подир него се наниза / цял върволяк. К. Христов, ЧБ, 83.

Списък на думите по буква