ВЪРВЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРВЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. вървя̀л, -а, -о, мн. вървѐли, несв., непрех. 1. Движа се, пристъпвам, крача в някаква посока; ходя. Върви [Никола] с Илия между землянките, спира се ту при едни, ту при други войници, здрависва се, говори с познати и непознати. Й. Йовков, Разк. I, 14-15. Тогава тя тръгнала и вървяла цяла нощ, додето стигнала една гъста гора. Ас. Разцветников, СН (превод), 46-47. После видя и други коли за гарата. Но не искаше да чака и да продължи с трамвай, а все така пешком вървеше към къщи. М. Грубешлиева, ПП, 270. Конете, като чувствуваха, че наближава вечерта и почивката, с нова енергия продължаваха да вървят. Ив. Вазов, Съч. ХII, 122. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо, прави усилие и върви успоредно с него. Елин Пелин, Съч. I, 149. // Имам способност, мога да се движа, да пристъпвам, да крача; ходя. Детето вече върви. // За облаци — движа се, нося се. Още вървяха разкъсани облаци и слънцето ту се затуляше, ту светваше. Й. Йовков, ЧКГ, 50. // За вода, течение — тека, движа се. — Младите са като вода: насам я отбиеш — върви, натам я отбиеш, пак върви... Г. Караславов, С, 51. — А теченията как вървят?... Успоредно с брега или навътре към морето?... П. Вежинов, ДБ, 232. Тя ме носи... тихо ми говори [книгата] / как ще стихнат буйни ветрове, / как реките ще вървят нагоре — / да оглеждат звездни светове. Цв. Ангелов, НП, 55. // Движа се, пътувам с някакво превозно средство. — Едно време чифликът беше голям. Трябваше да вървиш цял час с талига, че да изминеш мерата му от единия край до другия. Й. Йовков, ЧКГ, 59. Когато файтонът навлезе в една липова гора, Иречек почна да мечтае: летен ден, птици чуруликат, липите цъфтят и той върви под тях на кон. А. Каралийчев, ПГ, 189. ● Обр. Но мисълта му не вървеше напред заедно с него. Тя се връщаше назад, тя търсеше спомените. Елин Пелин, Съч. III, 159. И в това царство кърваво, грешно, / .. / Кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своя свещен конец... / Ще викнем ние: "хляб или свинец!" Хр. Ботев, Съч., 1929, 27. Трепнали край черните стени, / стъпките размерено кън‑

тят / и след мен невидими вървят / жалби за преминалите дни. Д. Дебелянов, С 1936, 26.

2. За превозно средство — движа се в някаква посока. Еньо видя насреща си по безлюдния път бавно да върви волска кола. Елин Пелин, Съч. III, 164. Като се надигна и погледна през плета, Лазар Бодура видя, че по пътя между нивите вървеше голяма покрита каруца и идеше насам. Й. Йовков, ВАХ, 168. Влакът от няколко минути върви край кварталите на Вроцлав. Н. Фурнаджиев, МП, 80. До едно време лодката вървеше успоредно с него [брега], като оставяше на бързея да я влачи напред. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 77.

3. Тръгвам, отправям се отнякъде, за да отида на друго място. — Ще си ида, още сега ей... / — Ти си луда! / — Луда, не луда, ще вървя. Ив. Вазов, Съч. ХI, 10. Той стои на вратата на землянката, колебае се и не знае да върви ли или да остане. Й. Йовков, Разк. I, 59. Влезе Калин и,.., забеляза на жена си: — Кино, в къщи всичката работа стои, а ти си тръгнала по махалата. Я върви в къщи! К. Петканов, МЗК, 219. — Щом не искаш, няма да вървя... Да не мислиш, че толкова съм заритал за Германия. Само кажи и... оставам. М. Грубешлиева, ПИУ, 156. // Обикн. в пов. За подканване — тръгвам, напускам мястото, където се намирам в момента; отивам си. — Е, ти прощавай, братче Павле, ние да вървим, че денят напредва. Елин Пелин, Съч. III, 35. — Хайде, хайде, качвай се — засмя се Иван. — Да вървим, че окъсняхме. Й.Йовков, ПГ, 13. — Да вървим — казвам аз, като побутвам другаря си с лакът. Л. Стоянов, Х, 35. Съвсем нечакано той скочи и каза, че е време да вървят. Й. Йовков, СЛ, 40.

4. Разг. Обикн. с предл. на или следв. изр. със съюз да. Отивам, отправям се някъде с цел да върша нещо; ида. — Защо стоиш на крепостта и се смееш? Момчила обкръжиха. Върви му на помощ! Ст. Загорчинов, ДП, 101. — Ох, синко, — обърна се тя към Тото,.., — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е!.. — Студ не студ, нека върви да се учи, говедото — обърна се сърдито Вуте. Елин Пелин, Съч. IV, 241. По едно време затумка нещо като барабан и всред шума прозвуча ясно гласът на най-големия ми син — ученик: — Селяни, хе-е-е-й! Всеки да върви да плаща данъка си. Ц. Церковски, Съч. III, 173. Всички в залата викаха високо, готови да вървят на борба. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 300. И чу се вест низ село, че наскоро / ще е ѝ сватба. Дружки и недружки / у Ралица на добър час вървяха; / и всички тя посрещаше засмяна. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. Да изпълним дума заветна — / на смърт, братко, на смърт да вървим! Хр. Ботев, Съч., 1929, 18. // Отивам някъде, за да изпълнявам някаква функция, служба; ида. — Бягали хората другаде да търсят поминък. И чичо Стефан се канел да върви учител в Пловдив. В. Геновска, СГ, 15. // С предл. в. Отивам някъде; ида. Таман се стягала тя да върви в черкова,.., кога токо иде Марин и с него наедно един коприщенин от пазарката. Т. Влайков, Съч. II, 32. — Комуто се не харесва тука, нека върви в московията... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 193. — А кой ще му [на каруцаря] плати за коня? — Да върви в командатурата, там ще му платят. Д. Ангелов, ЖС, 14.

5. С обст. поясн. за място или начин. За път, граница и др. — имам определена посока, простирам се, минавам през определено място. В началото то [шосето] вървеше успоредно на Средиземно море. Др. Асенов, СВ, 63. Пътят върви между обработени ниви. К. Величков, ПССъч. I, 49. Пътеката върви по линията, между хълмища и скали, ръждиви и мокри в тоя слънчев мартенски ден. К. Константинов, ПЗ, 30. Турската граница върви по билото на бърдото, дето е Царев връх. Ив. Вазов, Съч. ХV, 57. От двете страни се издигат рътове,..; те вървят успоредно на юг. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 6. И той [царят] се приближи до зида, който вървеше по самия ръб на хълма. Ст. Загорчинов, ДП, 368. От тая поляна до крепостта вървят калени тръби. Още ги ровим, та леем от тях куршуми. А. Дончев, ВР, 100.

6. Разг. За име, песен, мълва — разпространявам се, нося се, предавам се от човек на човек. Както навсякъде, така и тук, преди него [Самуила] и по-бързо от коня му вървеше неговото прославено име. Д. Талев, С II, 116-117. Името Бенковски вървеше от уста в уста. З. Стоянов, ЗБВ II, 57. Из Конаре вървяха много песни — от Доспата и от Тракия.. — и в тях се говореше за цар Ясен и царица Мара. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 125. — Отвъд от уста в уста вървяло по махалата: — Като не сме пущали наникъде дъщеря си, тя се захласнала подир оногози... П. Тодоров, Събр. пр II, 256. И за нея не вървяха приказки, вън от тази, че ханъмата на Омер Пазвантоглу, заточеника, не била с всичкия си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 148. "Умря!" "Умря!" — сѐ таз вървеше реч / наоколо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 120.

7. Разг. С предл. против, срещу. Действам, обявявам се против някого, нещо. — А-ха! Тъй ли?... Да ми отвръщаш ти... на мене!... Да вървиш срещу баща си... срещу интересите си... Неблагодарник!... Г. Караславов, Избр. съч. I, 198. — Заедно с комунистите трябва да арестуваме и няколко по-бедни селяни. Тогава другите ще се изплашат и няма да вървят против властта. М. Марчевски, МП, 140-141. Най-сетне князът му отговорил, че не може да върви против волята на народа си. НБ, 1876, бр. 9, 36. На юношеството е потребно движение. Ако го принудим да работи

само с мозъка си и да живее като безжизнен труп, то го накарваме да върви против природата. Знан., 1875, бр. 1, 10.

8. Разг. С предл. с. В съгласие съм с някого, споделям, приемам неговите възгледи, убеждения. Вие искате нашите емигранти да се обявят против Русия, да, ясно! А с кого да вървят тогава? Ст. Дичев, ЗС II, 278. — А при това голяма част от селото и от селяните пак вървят с него... Т. Влайков, Съч. III, 233. Старият Полит Стоянов, който по-рано все намираше сгода да се отбие в кръчмите, където високо и рязко осъждаше и се заканваше на всички, които не вървяха с новата власт, започна да се заседява у дома си. Г. Караславов, ОХ IV, 473. // Остар. С предл. по. Постъпвам, действам според определени принципни схващания, ръководя се от известни принципи, разбирания в постъпките си. Франция желае да са сближи с Русия..; но Русия остава хладнокръвна и върви по старата си програма. С, 1872, бр. 48, 383-384. П. Що ся разумява от тези думи Исусови? О. От тях ся разумява, че человеците само тогава имат право да ся надеят на божията помощ, когато вървят по божиите заповеди. КТЕМ, 34.

9. Разг. Обикн. с обст. поясн. за начин. Показвам, проявявам развитие в известно отношение, в някаква насока. — Аз се занимавам системно като редовен гимназист. Някакво чувство на гордост ме обзема, че все пак вървя наравно с моите бивши съученици, и зная ако не колкото тях, то приблизително. С. Таджер, ПМ, 116. — Ти познаваш ли синовете на Редингота?.. — Стефан, изключения ли? — Да. — Е... Какво? — Нищо... Вървеше добре в гимназията... Умно момче. Д. Димов, Т, 11. — Е, как вървеше моят син? Създаваше ли ви много тревоги? — иска да се осведоми майката. Цв. Ангелов, ЧД, 239. Лицето му бе добило пръстен цвят,.. И тя, и всички по-възрастни в семейството, разбираха накъде върви старецът и всички плачеха. Д. Ангелов, ЖС, 189.

10. Обикн. с обст. поясн. за начин. За растение — раста, развивам се. Малката девойка и сама знаеше, че разсадът ѝ покълна добре и ще върви добре. Н. Каралиева, Н, 149. В градината на Агрономическия факултет видяхме присадените дини върху дръже на кратуни. Те растат буйно и вървят с един месец по-рано от обикновените. А. Каралийчев, ПД, 55.

11. За механизъм — действам, работя. — Часовника нося, дядо Гило. Както вървеше, изведнъж спря. Не сме го бутнали, а сам си спря. А. Каменова, ХГ, 203. Ето високата каменна звънарня с часовника, който и днес върви правилно, изработени от тукашен майстор. К. Константинов, НЗХ, 51-52. Машината вървеше леко, заварката излезе гладка и конструкцията не се изкриви. Д. Кисьов, Щ, 477. В онова време тези воденички вървяха и зиме, и лете, защото изворите не бяха още затлачени, както са сега. Ц. Гинчев, ГК, 321.

12. Обикн. с обст. поясн. за начин. За явление, събитие, работа и др. — протичам, развивам се, намирам се в процес на осъществяване. През първото десетилетие на ХХ в. развитието на капитализма в България вървяло с бърз темп. Увеличил се броят на фабриките. Ист. VII кл, 112. Преди години, като питаха бай Донча как върви работата, той винаги отговаряше: — Карам си я полека-лека, като бубулечка. А. Каралийчев, В, 80. В първите дни работата в училище вървеше мудно. Учениците не можеха бързо да свикнат с новия учител. Д. Марчевски, ДВ, 65. Още рано сутринта Гороломов тръгна да наглежда как вървят изборите в разните секции. Й. Йовков, ПГ, 268. — Димовице, как върви жътвата? Ще смогнеш ли да я прибереш? К. Петканов, МЗК, 71. Боят вървеше още спокойно и бавно. Й. Йовков, Разк. II, 212-213. Успоредно с подготовката на спектакъла върви и подготовката на декорите, на костюмите в ателиетата. Т, 1954, кн. 1, 62.

13. За работа, дейност и под. — успешно, добре протичам, ставам, осъществявам се; споря. — Хубава е и занаятчийската работа,.. Почтено нещо е. Стига само да върви. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. — Та той ли е виновен? Изтеглиха го хората, че е способен — намесва се от време на време Гмуреца. — Помните ли, че дорде беше той, стопанството вървеше. Ст. Даскалов, СЛ, 49. — Търговията ни от някое време не върви: осиромаша народът, не купува такива стоки, като нашите. Д. Талев, ПК, 754. Аз си нямам нито педя земица, а и занаятът не върви. Д. Спространов, С, 92-93. Посещенията при баба Донка зачестиха, но пазарлъкът нещо не вървеше. СбСт, 149. С Катя се виждаха често, но разговорите с нея някак не вървяха. М. Грубешлиева, ПИУ, 126. Работата му вървеше. // Разг. Обикн. с обст. поясн. за начин. За реч, говор — изказан съм, изразен съм по начин, означен от обст. поясн. Речта на Яворов този път вървеше по-гладко, макар че той се запъваше по навик от време на време. М. Кремен, РЯ, 82.

14. Безл. Само 3 л. ед. Обикн. в съчет. с не. Няма сполука, успех (обикн. във всичко). — Какво нещо е туй съдбата! — Не върви, не върви, па като рукне изведнъж!... Ст. Костов, Избр. тв, 378. — Ето че и колелото се разхлопа. Шината ще излезе. Не върви днес и туйто... Не върви... Й. Йовков, Разк. III, 38. — Учих се шивачка — не вървя: тия тънки пръстчета непривикнали да държат иглата дълго... Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 53. — Изведнъж се появи някакво препятствие — камък. Не върви и не върви... Нищо не помага — нито кирката, нито длетото. Д. Спространов, С, 39.

15. Прен. За време — преминавам, проти‑

чам. Той нарушаваше работата на мислите ни само кога погледваше часовника си, а той го вадеше много често, за да види кой час е, и намираше, че времето почти не върви. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 108. Времето вървеше убийствено бавно. Ем. Станев, ВТВ, 49. Беше доста късно след обед,.., късият зимен ден вървеше към своя край. Д. Талев, ЖС, 149. А дните вървяха. Измина лятото, заваляха дъждове, настъпиха студените есенни утрини и вечери. Г. Райчев, ЗК, 79. Така вървяха нашите съвсем еднакви, равни вечери. К. Константинов, ППГ, 323. Нощта вървеше бавно. Елин Пелин, Съч. III, 77. "Вървят годинките! Ще направим ли наистина нещо в живота си?!" Й. Вълчев, СКН, 37.

16. За положение, състояние и др. — следвам, продължавам по някакъв начин без промяна известно време. — Тая вечер ще работим извънредно, момчета.. — Бай Щерьо, тая няма да върви тъй... Почнаха много често тия извънредни, знаеш... М. Грубешлиева, ПИУ, 50. Старият Гашков разбра, че всичко се мени бързо, троши се и се преобразява. А на него не му се искаше да се мени, искаше му се всичко да си върви така, както си е вървяло досега. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 158. ● Безл. Аз само от време на време — .. — минавах покрай Белиловци, но дворът им беше пуст, къщата им беше тиха... И така вървя година-две. Ил. Волен, МДС, 26-27. Мина тъй, в мир, любов и радост доста време. Султана беше доволна от новата си снаха,.. Дай боже, да върви все така. Д. Талев, ПК, 13. — Защо стоите там [на фронта], та не се върнете? Или чакате до един да ви избият? Ако все тъй върви, един ден ще осъмнем не само голи и боси, но и без зърно жито. К. Петканов, МЗК, 141.

17. Разг. За пари, хранителни продукти и др. — изразходвам се, харча се, консумирам се бързо, за кратко време. И захванаха да вървят жълтичките, които невяста Панчовица с такъв труд и с такава мъка беше спестила. Т. Влайков, Съч. II, 139. Уверяваше, че в разстояние на десет дена надали щяло да са набират да е спал десет часа; а черното кафе вървеше чаша подир чаша. З. Стоянов, ЗБВ I, 361. Устата работят, виното върви, гълтат гърлата, шетачките шетат, Моралията се подсмива някак дяволски и гледа весело на бай Маня. Ц. Церковски, Съч. III, 239. Отново трапезата са пречистя, изново са заприносят ястия от хубави по-хубави; а виното сѐ върви. Ил. Блъсков, ПБ I, 52. — То и сега, булка Иванице... наточихме две тенекии олио, ама нали сме си множко, върви... Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. — Топлият хляб върви, оставяй го да изсъхва — заръчаше Илия на жена си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 325. // Разг. За храна, питие — лесно, без усилие се приемам, поглъщам. — Остава само да се запиете една-две седмици, до вършитбата... Погрижихте ли се поне да има повечко ракия, че в тия горещини виното не върви? Др. Асенов, СВ, 137. Вино кокале нема — върви. Пие се лесно. Посл., СбНУ ХХV, 38. Хлябът днес не върви, много е сух.

18. Прен. Разг. За стока — търся се, харча се. Пазарът току-що се оживяваше. Маслото се търсеше и Вагрила бързо продаде. Не вървеше бобът. Можеха и да замръкнат с него. М. Яворски, ХП, 46. — Е, какво — започна Марков и се зачерви от едвам сдържан гняв. — Басми, тантели, разни там джунджурии, а сега и съдове... — Да — отговори едва-едва усмихнат Бабулев. — Взех малко, да опитам. Ако вървят, ще доставя повеке. Д. Талев, ПК, 776. През великденската ваканция, когато кварталът горе бе пълен с чужденци, цигарите вървяха повече от всякога и можех да пестя, без да намалявам разходите. Б. Райнов, ДВ, 166.

19. Прен. Разг. С обст. поясн. за начин. За стока — продавам се, харча се на определена цена. В града той нито попита на каква цена върви житото. Й. Йовков, ВАХ, 30. — Да не мислиш, че не знам цената на биволите! Те вървят по-евтино. Но за да не спорим, ще ти дам още два пола. Дръж! А. Каралийчев, ТР, 194. Около масите бе насядала пъстра публика.. Евреите дъвчеха семки и плюеха люспите на земята. Те и тук продължаваха да говорят за търговските сделки — как вървят на международния пазар ксантийските тютюни. Д. Спространов, С, 45. Сто хиляди гроша. И все в желязо, в мед. А златото върви днес сто и осемдесет гроша за лира. Колко прави това? Пет-шестотин лири. Ст. Дичев, ЗС II, 647. — Защо ми е ултрасептил? -.. — С него можете да купите всичко... Донесох го от България и тук върви като злато. Д. Димов, Т, 543.

20. Прен. Разг. За пари, ценни книжа и под. — имам стойност, в употреба съм; важа. В страната [Андора] вървят френските и испанските пари, защото тя няма свои монети. Л. Мелнишки, ПП, 134. Една нощ преспаха в Сомбор,.. На пазара редом с югославянските динари вървяха и алуминиевите унгарски пенгьо. П. Вежинов, ЗЧР, 50. Бори се намръщи: "Кога ще напреднем най-после. Яйцето все си остава най-удобна размянка, а най-старите ромейски пари ще вървят, изглежда, докато се изтъркат на песъчинки!..." Й. Вълчев, СКН, 37. — Както сигурно си чул, Славов плаща не с пари, а с купончета, а те вървят само в неговата бакалница. Х. Русев, ХПЗ, 75. — Дядо Андрей, хем да внимаваш, като отидеш да пуснеш в тъмната стаичка — подгънати бюлетинки не вървят... К. Калчев, ЖП, 107.

21. Разг. За заплата, надница, лихва и под. — редовно, без прекъсване бивам изплащан, начисляван и пр.; тека. До̀бра.. тича объркано насам-натам и стряска майсто‑

рите: — По-сръчно пипайте, хей, не се помайвайте! Вашите надници вървят, а моите деца спят на ачика в градината... С. Северняк, ОНК, 134. Назначиха го на работа и заплатата му върви. △ Парите са вложени в банката и лихвите вървят.

22. Разг. Обикн. с предл. на. Подхождам, стоя добре, отивам на някого или на нещо. На широкото му красиво лице с двойна брада вървеше много добре златната корона. Ст. Загорчинов, ДП, 253. Приятен рус мъж, с мустаци, които много вървяха на сивата австрийска униформа, той се разхождаше из улиците винаги сам. К. Константинов, ППГ, 311. Учителката слага две черешки на ухото ми. Аз ги махам, защото мъжете не носят обици. Слагам черешките на нейното ухо и казвам: — На твоето ушо по̀ върви. К. Калчев, ПИЖ, 153. // Съчетавам се добре на вкус, цвят и под.; подхождам си. — Дръж — и той ѝ [на жена си] подаде зимбила, — нося ти нещо да сготвиш за утре — агнешко,.., прияло ми се е агнешко печено. Ето и винцето, агнето не върви без винце. Д. Спространов, С, 89. — Мараба, господин Ефремов! Няма ли да изпиете с нас един пелин?.. — Вече пих бира... Не върви бира с пелин. М. Грубешлиева, ПИУ, 68.

23. Разг. Само безл. върви. Обикн. с отриц. не или във въпрос. изр. и обикн. в състав. сказ. със съюз да и следв. гл. Не е подходящо, не е приемливо, не е редно; не иде1, не идва, не подхожда. Да лъжа, че не съм го чул, не върви. Гласът му е един такъв дебел и силен. СбСт, 394. — Сегашната война не е като миналите. Само с "ура" и "на нож" не върви.. Сега, братлета, се воюва не само с кураж, а и с акъл. П. Вежинов, ЗЧР, 27. Да обади само Гърбуна, не върви. Такъв проклет човек само от яд ще издаде и Ганка. Д. Немиров, Д № 9, 99. — Библиотеката ми е долу и не винаги е удобно да се иде там за някоя книга. Наистина квартирантите са добри хора,.., но неудобно е, не върви... Г. Караславов, Избр. съч. IV, 354. Не върви тетка да ми шие, а аз да чета. В. Бончева, АП, 52. — Походих, поскитах — продължи Васил. — А с калугерското расо някак не върви; не бива, мисля аз! Ст. Дичев, ЗС I, 253.

24. Разг. Само в пов. и следв. глагол (също в пов.). За изразяване на подкана, настояване да се извърши действието, означавано от следващия глагол; иди, ела, хайде. Вуйчото му подаваше ръката си. — Хайде от мен да замине рече той. — Добре си дошъл! Майка му повторно го подтикна. — Върви, сине, върви, целуни ръка на вуйча си; кръстник ти е! Неохотно Васил пристъпи. Ст. Дичев, ЗС I, 259. — Защото не знаем, затова приказвам. Върви обади! Ще ти се нарадват. П. Спасов, ХлХ, 105. — Върви да се окъпем в реката! — и като се обърна към Младена, нарочно повиши глас. К. Петканов, БД, 84. — Върви да закусваме — му рекох аз, — че ще се свърши говеждата чорба... К. Калчев, ДНГ, 18. Той нервно дръпна Спиро за ръката: — Върви да идем у вас! Повече нямаме работа тук. Д. Ангелов, ЖС, 86.

25. Разг. Само в пов. 2 л. обикн. със следв. изр. със съюз че, да. За изразяване на невъзможност за извършване на действието, означавано от сказуемото в следв. изр.; иди. — Вече всички са убедени, че кефалите, които им носех по-рано, когато бях на кораба, са били купени с пари от бомбаджиите. Върви, че доказвай обратното. А. Мандаджиев, БЦР, 20. "Още утре ще ме раздрънка — помисли си той веднага след нанесения удар,.." И това беше най-важното, което го смазваше в този момент. Изградената с толкова труд репутация на скромен и възпитан човек щеше да рухне изведнъж. Върви, че се оправяй след това. К. Калчев, СТ, 82. — Ако тая нощ избягаме, Чорни ще вдигне четата и утре върви ги търси из балканите... Не е той толкова глупав да стои тук и да ни чака!... П. Вежинов, НС, 207. Пак ще закъснееш. Върви да доказваш след това, че си имал обективни причини.

26. Остар. Заемам място, непосредствено след нещо; следвам (при сравняване, съпоставяне по качество, важност и др.). После мълчанието върви смирението. Хр. Ботев, Съч., 1929, 110. Близо до басейна на Средиземно море и по всичка Северна Америка след пшеницата върви кукурузът. Знан., 1875, бр. 17, 270. След аугсбурския вестник върви маджарско-еврейският орган "Pester Lioyd". С, 1872, бр. 44, 347. върви се. Безл. от вървя (в 1 знач.). Често навалицата ставаше тъй гъста, че трябваше да се върви бавно. Тогава княгинята усещаше свян за своите дрехи и скъпи накити сред вехтите наметки и бледи лица. Ст. Загорчинов, ЛСС, 83. Аз ще накарам да направят на това място път, по когото да може да ся върви с кон. В. Друмев, НФ, 106. От хижата до Мермерски преслап се върви в югозападна посока по пътеката за р. Илийна. М. Гловня и др., Р, 213.

ВЪРВЍ МИ несв., непрех. 1. Имам успех, сполучвам, успявам навсякъде, във всичко. — Аз съм вече на петдесет години — продължаваше вуйчо му — работих досега, сполучвах навсякъде, вървеше ми, ала ето че остарявам вече. Кр. Велков, СБ, 5. Не можеше да се оплаче — вървеше му. Хвърляше едно — вземаше хиляда. К. Петканов, БД, 93. Вярвах, че като сурвакаме някого, ще му върви на добре през цялата година. Ст. Даскалов, БП, 32. — Виж, Виолета, където и да отиде, все ѝ върви. Първа издържа конкурса за стипендията. Д. Кисьов, Щ, 268. Алекси изгледа високата ѝ фигура.. и с гордост си помисли: "Ето каква жена имам — стройна като момче!" -..- "Върви ми, няма що!" А. Гуляшки, СВ, 50. // Стесн. С предл. в. Сполучвам, успявам, имам успех в

нещо, в някаква област. — Виноват. Какво да правя, като никак не ми върви в лъжата. Все ме хващат. Ем. Манов, БГ, 162. Радко Росенов беше хубавеляк -.. С него бяхме съученици до трети клас;.. — не му вървеше много в училището. Ил. Волен, МДС, 12. — А това е стаята на Фатма, зълва ми. Тя учи в Пловдив. Много ѝ върви в ученето. Н. Стефанова, РП, 130.

2. Справям се лесно, усвоявам с лекота някаква материя (в областта на науката, изкуството и под.); удава ми се нещо. Тежеше му, че не бе успял да завърши средното си образование. Не че не му вървеше учението. Напротив,.., но беше непокорен и буен. Ст. Марков, ДБ, 163. Пеше беше тихо момче с топли очи.. Младенов не го обичаше, но се сприятели с него, защото математиката не му вървеше, а Пешо се оказа чудесен ръководител из дебрите на неразгадаемите числа. Х. Русев, ПЗ, 54. Вървят ми естествените науки. △ Върви ми рисуването.

3. С предл. на. Случва ми се нещо често. Старият пазач на завода изля пред колите им един медник вода, за да им вървяло все на щастие и на радост. К. Калчев, СТ, 173. По- добре стой тука и ми разправи за какво се карахте с Гърдя. Тез дни все на кавга върви. Й. Йовков, ЧКГ, 169-170.

ВЪРВЍ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание, искам да вървя, да ходя. Той спря коня, извади цигара и запуши. Не му се вървеше повече нататък. Й. Йовков, ЧКГ, 53. Вагрила сутринта отнесе в близкото село няколко гранчета прежда за боядисване и сега се връщаше. Не ѝ се вървеше сама. М. Яворски, ХП, 159.

ВЪРВЯ̀ СИ св., непрех. Разг. Отивам си. Оттук нататък Орфей ще си върви спокойно — до родната планина. Г. Караславов, Избр. съч. V, 351. Като мислел, че с това ще се свършат тържествата, той заявил на всички освободени, че могат да си вървят отгдето са дошли. Н. Райнов, КЧ II, 70. Пи толкоз много, че когато стана да си върви, пак трябваше да пълзи по крака и по ръце. Й. Йовков, ВАХ, 165. Славинов се подгърби и тръгна към вратата да си върви. К. Петканов, В, 133.

◊ Върви ми като на бясно куче тоягите.Разг. Ирон. Никак, съвсем не ми върви или ми върви на лоши работи, на неприятности. Върви ми <като> по вода. Разг. Много лесно и успешно, благополучно постигам, осъществявам нещо. Върви ми <като> по мед и масло. Разг. Лесно, без затруднения постигам, осъществявам нещо. Хм, вие май сте от идеалистите... Или пък всичко ви върви по мед и масло в живота. Ем. Манов, БГ, 145. Върви <ми> наопаки. Разг. Изключително се затруднява осъществяването на нещо, което съм предприел, което правя; не <ми> върви. Може да е чист понеделник дето се казва, може да имаме дата 7 април и все пак да ти върви през целия ден наопаки. Св. Минков, РТК, 186. Върви на майната си. Разг. Пренебр. Във 2 и 3 л. Махай се, отивай където искаш, не ме интересуваш. — Слатинов, дигай го, не мога да гледам очите му. Изведи го на двора и го пусни да върви на майната си, че ще го убия. Ем. Станев, ИК III и IV, 523. Върви по дяволите; върви в джендема. Във 2 и 3 л. Разг. Грубо. Махай се, отивай си, не ме интересуваш. Това е началото... на края. И все ти... винаги ти... ми носиш такива новини. Върви в джендема! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 268. — Не две въ̀рви жълтици си сложил тук, Стояне, а две люти отровни змии.. Вземи си ги и се махай от главата ми.! Върви по дяволите! К. Калчев, ЖП, 543. — Дамяне, хайде, тръгвай към къщи, че децата те чакат за вечеря! А тия готовановци да вървят по дяволите. С такива другари надалеч не се отива. К. Петканов, ДЧ, 10-11. Върви си по (в, из) пътя; върви си по работата. Във 2 и 3 л. Разг. Грубо. 1. Не се занимавай с неща, които не те засягат, не се меси в чужди работи. Бре момче, я си върви по пътя, не се подигравай със стари хора, че е срамота. Елин Пелин, Съч. I, 32. — Петре бе -..- сега от тебе в Извор по-голям няма. На аяна си братовчед, а? — Хайде, хайде! Върви си в пътя! Не е Петре крив за резила на рода си! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 597. 2. Махай се. Вървете си по работата, каза един от стражата. Той, изглежда, командуваше тук. Г. Караславов, Избр. съч. V, 323. Вървя в крак с някого или с нещо. Книж. 1. Движа се, пристъпвам в такт. Изминахме много път, с къси почивки. На Ванюша му бе трудно да се мери с младежите, но вървеше в крак с колоната... Ж. Колев и др., ЧБП, 26. Войниците вървят в крак. 2. Съгласувам действията си с изискванията на някого или с нещо; не изоставам в работата си или в развитието си. — Аз всякога съм твърдял, че българската социалдемокрация върви в крак с европейската... Г. Караславов, Избр. съч. II, 346. Излиза, че печатът е велика сила само тогава, когато върви в крак със събитията. ВН, 1958, бр. 2260, 4. Вървя заедно с някого или с нещо. Разг. 1. Тясно съм свързан с някого или с нещо, едновременно се проявявам с друго нещо. — Талантът винаги върви заедно със скромността. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 74. — У нас, бай Гудов, писателската слава и сит корем не могат да вървят заедно — заключи Врачевски. Ив. Вазов, Съч. ХII, 40.

Вървя <като> по вода. Разг. За нещо — ставам, извършвам се бързо и лесно, без пречки и затруднения. Поразмекна се баба Таса, но като отри сълзите си, стисна здраво ръката ми и отде ѝ бе хрумнало, та лисна една стомна вода пред мене. — Ха, добър ти път, всичко по вода да върви... Кр. Григоров, Н, 134. — Пътят ми не беше оттука, но кривнах нарочно, за да те видя

и да ти се похваля. Моята работа се оправи.. — Много се радвам, че твоята работа е тръгнала като по вода. А. Каралийчев, НЗ, 156-158. Вървя <като> по мед и масло; вървя <като> по масло; вървя <като> по мед. Разг. За нещо — ставам, извършвам се без пречки, затруднения, лесно и много добре. — Три години този вестник лъга, че на фронта всичко върви по мед и масло, че войниците са доволни. Г. Караславов, ОХ II, 554. Магазинът на двамата братя бил един от най-уредените и богати магазини на улица "Пирот". Отначало всичко вървяло по мед и масло. И касата се пълнела с пари. С. Таджер, ПНМ, 105. Вървя като по часовник. Разг. За нещо — ставам, извършвам се точно както е предвидено. — Спря ли се Алексиев? - .. — Ами как - .. — Ти остави фабриката в такова състояние, че дори един гимназист ще се справи. Всичко върви като по часовник. Р. Михайлов, ПН, 199. Вървя нагоре. Разг. 1. Издигам се духовно, интелектуално или обществено и материално. 2. За цена — повишавам се, повдигам се. През войната цените непрекъснато вървяха нагоре. Вървя <на> добре. Разг. За болен човек или животно — поправям се, оздравявам. — Вървиш добре! — каза той — .. — Скоро ще бъдеш на крака... — Искам да се върнеш в строя! — каза тихо боецът. П. Вежинов, НС, 85. Вървя надолу. Разг. 1. Изпадам в лошо материално състояние или изоставам в развитието си; постепенно се провалям. 2. За цена — спадам, снижавам се. Цените бързо вървяха надолу. Вървя на епек. Разг. Не съм в добро положение, не успявам, не се развивам добре. Вървя <на> контра. Разг. Заставам на противоположно мнение, заемам противоположна позиция и се противопоставям. — Ами от тебе зависи,.. — подсмя се Петко Христов, който винаги вървеше на контра. — Ако хвалиш някого, той ще го наругае, ако го критикуваш, ще го защищава. Кр. Григоров, ПЧ, 105. Вървя напред. Разг. Развивам се, постигам успехи, прогресирам. Хората умират, но животът продължава, върви напред, става по-добър. Д. Димов, Т, 646. Вървя от ръка на (в) ръка. Разг. 1. Последователно съм вземан ту от един, ту от друг за кратко време. Другите се струпаха и с жадно любопитство загледаха кръста, който сега вървеше от ръка на ръка. Й. Йовков, Разк. I, 110. 2. Последователно бивам използван или ставам собственост ту на един, ту на друг. Два-трите екземпляра, колкото са останали в местното читалище, постоянно вървят от ръка на ръка. Ст. Станчев, НР, 62. Вървя по акъла (ума) на някого; вървя по нечий акъл (ум). Разг. Неодобр. постъпвам, действам напълно под нечие влияние; изцяло се влияя от някого в постъпките си. — Ако бях ти казал вчера "не оставай" — щеше да ме наречеш "бъзлю" и не знам още що... Това е да вървиш по акъла на жена. М. Грубешлиева, ПП, 268. Вървя по гайдата (свирката) на някого. Разг. Неодобр.; Вървя по волята на някого; вървя по водата на някого. Диал. Изпълнявам безропотно желанията и заповедите на някого; подчинявам се напълно на някого. — В Търново царицата си разиграва коня, както иска. Който не ѝ върви по гайдата, да му мисли! Великият аллагатор Дорослав е затворен в Балдуиновата кула. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 316. Вълкана беше лична и спретната мома,.. и всякога вървеше по волята на Кръстана. Ил. Волен, МДС, 52. — Ти мислеше, че като се ожениш, всичко ще върви по твоята вода. Каквото кажеш, туй ще стане. Няма го майстора! И. Петров, НЛ, 185. Вървя под знамето на някого. Книж. Привърженик съм на дадена партия, идея и т. н. До Девети севтември Даскалов не е партиен член, но той върви под знамето на Комунистическата партия, изпълнява нейните нареждания, отстоява нейната линия. А. Каралийчев, ПД, 50. Вървя подир кервана. Разг. Заемам последно място в някаква дейност, следвам други, без да проявявам сам инициатива. Те и техните постъпки му доставяха удоволствие само ако засегнеха въображението му като теми за поетически възсъздания, в които би показал несгодите и неволите на ония, които не вървят подир кервана, а пробиват пъртина. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 157. Вървя по крив (лош) път; вървя по криви (лоши) пътища. Разг.; Вървя по криви пътеки. Диал. Постъпвам по нечестен, неморален начин, живея безнравствено. Тя си помисли, че най-после се е променил, разбрал е, че върви по лош път. К. Петканов, ОБ, 251. — Смятахме като запасен подофицер ще се оправи, а той все по кривите пътеки върви. Кр. Григоров, Р, 40. Вървя по наклонена<та> плоскост. Книж. Водя живот, който свидетелства за морално и нравствено пропадане. Вървя по нанадолнището. Разг. 1. Водя живот, който свидетелства за морално и нравствено пропадане. 2. За работа, дела — обърквам се, вървя зле, търпя неуспех. Моите работи по онова време вече се търкаляха по нанадолнището. А. Гуляшки, ДМС, 184. Вървя по петите на някого. Разг. 1. Преследвам, гоня някого съвсем отблизо. Стрелбата зад гърба им не преставаше. Тя бе заглъхнала при гората, но преследвачите подновиха огъня си из самата гора.. — По петите ни вървят. Ив. Хаджимарчев, ОК, 184. Един от първенците на селото — хаджи Рашид, — възседнал коня си и догонил Калофера, който, щом подразбрал, че по петите му върви човек, хвърлил пищова си в една житна нива. Г. Караславов, П, 12-13. 2. Непрекъснато наблюдавам, следя отблизо действията на някого. Фучик знаеше, че във взвода има човек, който върви по петите му, следи го и долага всичко на началството. В. Генов‑

ска, ПЮФ, 59. Идваше ми да прегърна милия човек, но този неспособник Данкин, който постоянно върви по петите ми, ми попречи да сторя това. П. Незнакомов, БЧ, 66. 3. За нещо (страх, отчаяние и под.)- съпътствам някого. Нецо се мъчеше пред хората да бъде спокоен, но страхът все вървеше по петите му. Ст. Даскалов, ЕС, 356. Вървя по пътя (пътищата) на някого. Разг. Постъпвам, действам или живея като някого, с постъпките си или по начина на живот следвам някого. — Тук всичко си е все същото — продължи да оглежда кабинета той,.., следите на Чолака не са изчезнали. Разбира се, особени промени не би могло да има, но все пак аз не бих ви простил, ако вървите по неговите пътища. К. Калчев, СТ, 117. Вървя по (в) своя път; вървя по (в) пътя си; вървя си по (в) пътя. Разг. Живея по начин, както аз разбирам, по собствените си разбирания. Колко пъти подло из засада / стреляхте ме скрити във нощта / и злорадо чакахте да падна, / но по-смело в пътя си вървях. Кр. Белев, ПЗБ, 50. Вижте, вижте колко е прилика! / Този старец е прекарал всичкия си живот, / пак той язди, а син му да се съсипва с ход. / — Я, върви си в пътя, гиздаво момиче! / Нека прави, дъще, кой какво обича. П. Р. Славейков, Б, 112. Вървя по стъпките на някого. Разг. 1. Преследвам някого съвсем отблизо. Еньо бързаше и не смееше да се обърне назад. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва със страшния вторачен поглед. Елин Пелин, Съч. III, 171. Най-сетне бандата, която упорито вървеше по стъпките му, бе разбита. Гр. Угаров, ПСЗ, 590. Около месец и половина Гоце върви по стъпките на Иляз бея,.., обаче не успява да го залови. П. К. Яворов, Съч. II, 209. 2. Следвам примера на някого, подражавам на някого (обикн. при творчество или обществена дейност). Някои от тях стигнаха дотам, да напомнят, че нихилистите ще видят работата и на новия цар, ако той върви по стъпките на баща си. В. Геновска, СГ, 107. Урбулешката не става, бай Стоиле. Ние ще вървим по стъпките им. Каквото те правят, така ще нагаждаме и нашата борба. Кр. Григоров, И, 64. Вървя по течението. Книж. Действам по общоустановените норми и традиции или според господстващите в даден момент норми и схващания; не се противопоставям на общоустановеното, общоприетото. Вървя по утъпкан път. Постъпвам, действам по установения, приетия, известния вече начин; не съм оригинален. Такъв или онакъв, веднъж станал началник,, той ще върви, разбира се по утъпкания път. Т. Влайков, Съч. III, 309. Вървя през просото. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не се интересувам от ред, приличие или законност. В безкрайните лихви, контрабанди и фалшификации.. ставаше нужда да назърта понякога и компетентното око на адвоката. Не можеше всякога да се върви, ей тъй, направо през просото, дето се казва. Кр. Велков, СБ, 34. Вървя ръка за ръка. Разг. 1. Неразделно съм свързан с някого, действам съвместно, единодушно с някого. Лирикът и епикът в тези разкази не само вървят ръка за ръка, но и взаимно се допълват. Лит. ХI кл, 340. 2. За нещо — тясно, неразделно съм свързан с нещо, съпътстван съм от нещо, вървя, проявявам се заедно с нещо. Аз вече не плачех. Мислех за брат си. И чувах как шумоли телеграмата, скрита в пазвата ми, под конопената риза. И разбрах, че на този свят и радостта, и тъгата вървят ръка за ръка. К. Калчев, ПИЖ, 51. Вървя с времето. Следя постиженията на епохата, не изоставам от тях. Хаджиставрев, който се стремеше да върви с времето си, бе прекарал електрически звънци във всички стаи на кантората си. Д. Спространов, С, 77. — Чудиш се,.. — ходжа, пък на масата му червено вино и отгоре на това не друго мезе, а пушена сланина... Нали знаеш вече, друг ходжа съм аз, вървя с времето. Б. Несторов, СР, 74. Вървя <си> в <из, по> правия <път>; вървя <си> в пътя. Разг. Постъпвам разумно, честно, живея според изискванията на обществения морал. — Аз се казвам Божин, държа на честността и вървя по правия път. Г. Белев, ПЕМ, 43. Богат бил, сиромах бил, , трябва да си върви в пътя. Да си върви в пътя, или ако не, други ще го вкарат, хубаво да знай. Й. Йовков, А, 37. Вървя <си> по царския <път>. Разг. Действам, постъпвам по законен начин за постигане на нещо. — Селото ви е бунтовно, но аз ще го оправя. Който не върви по царския път, сам ще си подпише присъдата. М. Марчевски, ГБ, 114. Вървя срещу (против) течението. Книж. Действам срещу общоустановените норми и традиции или срещу господстващите в даден момент норми и схващания; противопоставям се на общоустановеното, общоприетото. Карай (бутай) да върви. Разг. Пренебр. Не обръщай внимание на нищо, постъпвай както можеш, както желаеш, без да се съобразяваш с обстоятелствата. — Ти едно ми разправяше,.., а съвсем друго излезе. — А бе карай да върви — рече Иван. Н. Драганов, СбХС, 228. — Ами кой ще пасе шилетата и козите ти,.. — Карай да върви! А. Гуляшки, ЗВ, 293. Карай коня да върви. Диал. Не си оставяй работата. Кучетата <си> лаят, <а> керванът си върви. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че дребнавите или недоброжелателни нападки не могат да спрат някакво действие, развитие. Те се интересуват от нередностите.. — Нередности, да!.. Ние напредваме, но напредваме бавно.. и тъкмо защото е така, аз казвам: да вървят по дяволите! Кучетата лаят, а керванът си върви! М. Марчевски, П, 286. Къде ще вървя. Разг. Ако и да

не желая, ще отстъпя, ще се съглася да направя нещо. Назад върви, напред не върви. Диал. За човек — много твърдоглав, който не скланя, не се съгласява да направи нещо. След дявола върви и богу се моли. Диал. Двуличен, неискрен е. Ти го караш в пътя, то върви в трънето. Диал. За неразбран, вироглав човек.

ВЪ̀РВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Прокарвам през нещо връв, конец, ластик и др.; навървям. Няма какво да прави, та отвори уста да одумва и той де кой му попадне.. — всичко, от което по-рано от дън сърце се е отвръщал и не е искал да го слуша, сега едно по едно го сбира сякаш на връв да го върви. П. Тодоров, И I, 130.

ВЪ̀РВЯ СЕ несв., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. За много хора, животни — вървя непрекъснато, един след друг; нижа се, провървявам се. Макар и да е отдалечено от външния свят със стръмни баири, външният свят изглежда, че бързо е подушил селцето, и лека-полека почнали да се вървят акцизни, бирници. Й. Радичков, ББ, 113. Долу под варненските високи стени, дето ся вървеше множество народ.. [Петър] едва сполучи да познае едного пътника. Ил. Блъсков, ИС, 40.