ВЪРГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀РГА ж. Диал. 1. Подутина, оток върху тялото в резултат на удар.

2. Израстък върху тяло на животно или върху стъбло на растение. Има някаква върга на шията. Ст. Младенов, БТР I, 352.

3. Удебелен топчест край на тояга, сопа и под. Тояга с върга.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.