ВЪРЗАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРЗА̀Ч м. Диал. Връзвач. Въз проголени стърнища лягат ракойка след ракойка, а по тях престъпват замашни вързачи и вържат тежките снопи. П. Тодоров, И I, 97. Вързачът хвърли едно въже,.., натрупа ръкои и върза първия сноп. А. Каралийчев, ЛС, 68. Гурковица реши да пожъне без мъжа си. Събра пет моми-жътварки. Ала вързач не найде. А. Каралийчев, СР, 96.