ВЪРЗУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀РЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); въ̀ржа, -еш, мин. св. въ̀рзах, св., прех. Връзвам. Под училището отдолу имаше една стая с комин ..; една без комин; една голяма за училищна стая и един яхър за коне, като додат на гости или на черква от селата, да си вързуват конете или воловете. М. Кънчев, В, 216. вързувам се, вържа се страд.