ВЪ̀РЗУВАМ

ВЪ̀РЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); въ̀ржа, -еш, мин. св. въ̀рзах, св., прех. Връзвам. Под училището отдолу имаше една стая с комин ..; една без комин; една голяма за училищна стая и един яхър за коне, като додат на гости или на черква от селата, да си вързуват конете или воловете. М. Кънчев, В, 216. вързувам се, вържа се страд.

Списък на думите по буква