ВЪРКОЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРКОЛА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Според народните вярвания — зло същество (обикн. дух на умрял човек) с белези на човек и вълк, което броди през нощта, напада хора, удушава ги и пие кръвта им. Сродни към тази приказка са приказките за върколаци, таласъми не само у всичките словенци, но и у всичките други европейски народи. Китка V, 1886, кн. 14, 61. Като върколаци някакви, като таласъми, те се срещаха и разминаваха без глас, и се въртяха без край в един и същи кръг. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 173.

Прен. Руг. За човек, който е жесток; кръвопиец. — Е, братко, голяма работа, че Войдан, старият върколак, заповядал да се мълчи. М. Смилова, ДВ, 48. — Трябва, даскал Андоне, и оня върколак, гръцкият владика Иларион, да е чул твоите приказки, затова ти държи ниска платата. Г. Дръндаров, ВЗ, 29.

— Други (диал.) форми: вълкодла̀к, вълкола̀к.