ВЪРЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀РЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В съчет. със съществителни, назоваващи лица според някакъв признак. Който е в най-висока, крайна степен това, което означава съществителното; най-голям. За член на дружеството бе приет и Гроздан, най-върлият му противник до вчера. Й. Йовков, Ж 1945, 252. — И бих, и мъчих, и галих — ненавиждаше ме! Жена! Беше върла християнка и като ме повикаха сега от Ниш да усмирявам тимочаните, намерих я да подклажда християните. Й. Вълчев, СКН, 377. Почна да се пише грък и в село се обяви за върл гръкоман. Цв. Минков, МЗ, 90. Тоз хайдутин, що го либиш, / на кол утре да го видиш, / .., / че той батя ти измами, / та хайдутин върл направи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 25.
2. Който се проявява в най-висока степен; много силен, много голям. Да, честни хора на тежкия труд и върла немотия — гладът ви научи! Гладът е голям и жесток учител! Той учи и на разум, и на порок! Г. Кирков, Избр. пр I, 68. Върлата треска, която я търти на леглото, доби опасен характер. Ив. Вазов, СбНУ II, 89. Върла буря не трае много. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 87.
3. Който е зъл, лош, страшен. А като отмине, хванат върлите му хора дръвчетата, помъкнат ги нагоре, сетне ги бутнат надолу и хубавичката ги затъпчат с крака. Г. Караславов, Избр. Съч. II, 187. Може би, за сетен път ви виждам, / мои малки хубави деца, / .. / А не мога и да ви прегърна, / че ръцете ми са в железа, / че вразите ми са много върли / и пияни с кървава вражда. Г. Белев, ПЗБ, 19. Но върлий азиатец, обзет от ярост дива, / .. / сече, гори, и роби, обесва и убива / по-скоро да помаже въстаналия роб. Ив. Вазов, Съч. I, 23. Че рипна, че се повърна / в беглишки вити кошари, / върли си псета раздразни, / сънни овчари разбуди. Ц. Церковски, Съч. II, 181. Ей ви вази, малки моми / погрейте се на слънчице, / дорде не е подухала / върла зима в чужда къща. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
4. Диал. Който е припрян, бърз. Не сварило слънцето глава да издигне над далечни ниви — чучулиги във върла превара се понисат в небеса. Ив. Кирилов, Съч. II, 74. Върла работа.
5. Диал. Обикн. за ракия — лют, парлив на вкус. Под свирнята на цигуларите цигани и блъсъка на дайретата, пиейки из големи чаши върла бистра ракия, той слушаше или разказваше. Ив. Вазов, Съч. Х, 115-116. — Ух, че е върла... — хвали ласкаво той [дядо Добри] своето "лекарство" .. И наистина, ракията е хубава и люта. П. Незнакомов, БЧ, 146. Петър Петрани думаше: / .. / правиш, що правиш, Петранке, / да сготвиш гозби всякакви, / да сготвиш, да ги примесиш / със върла люта отрова. Ц. Церковски, Съч. II, 194-195.
6. Диал. За път, местност — стръмен. Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напречваха я с един вид вратоломни стъпала. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78. Колкото повече се качвахме, толкоз пътя ставаше по-върл и лош. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 20. — Уж стоях
на едно място, пък дишах задъхано, като да бях тичал цял час по някакво най-върло нанагорнище. А. Гуляшки, ЗР, 201.
7. Като същ. върло<то> ср. Само ед. Диал. Обикн. членувано. Стръмнина; върлище, нанагорнище. По гладката, стръмна южна урва на Амбарица -.., ставаше нещо необикновено и чудно: върволици свят пъплеше и се катереше нагоре въз върлото. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 5. Мъжът, който водеше коня по широко отъпкана пътека из върлото, беше охлабил поводите и отпуснато се поклащаше на седлото. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 576. Още не съмнало — Мария пребради кърпа, заключи къщата и пое стръмния път към планината. И колкото по-нагоре отиваше по върлото, по-бързи ставаха стъпките ѝ. П. Спасов, ГЛЗЗ, 45.