ВЪРЛЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРЛЀЯ, -ѐеш, мин. св. върля̀х, несв., непрех. Остар. и диал. Върлувам. По града ни върлеят няколко тайфи безработни чапкъне. С, 1872, бр. 47, 377. И в ония времена, кога върлееше насилие и нетърпимост лесно било да го наклеветят и да го предадат на съд. Й. Груев, СП (превод), 75. На холерата, ако и да не могат еще да ѝ земат преднината, все има надежда да ѝ намерят лек или божем да я възпрат да не върлее. Лет., 1874, 78.