ВЪРЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРЛУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Масово, жестоко и безотговорно върша грабежи, убийства, безчинства; безчинствам, вилнея. Досега разбойниците върлуваха повече из балкана, но сега са тръгнали вече и по полето и дръзко нападат мирните наши люде по пътищата. Д. Талев, И, 73. Ние с него едно време сме върлували. При царя Михаила Шишмана войскари бяхме, десетници, после го ударихме на обир. Ем. Станев, А, 82. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч., 1929, 15.

2. Извършвам подвизи, подвизавам се, действам. — Братя!.. — извиках ви да се разберем. Осем години върлувахме заедно по тия места, осем години юнашки се бихме срещу душманите народни. М. Марчевски, П, 72. В детството на Ботев единствени защитници на масата на бедните бяха хайдутите, които върлуваха в Балкана и се появяваха в околностите на Калофер. Г. Бакалов, Избр. пр, 209.

3. За болест, епидемия и под. — разпространявам се, изтребвам масово; вилнея. И наистина в града върлуваше мор; тежка епидемия беше обхванала и войска, и население. Г. Райчев, Избр. съч. II, 47.

4. За стихия, буря и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. Вятърът върлуваше с ярост, водеше със себе си някакви пълчища, които притискаха гората, сякаш с желание да я удушат. Л. Стоянов, Б, 159. Тъмен блян ме носи в онзи край честит, / вихри де не веят, зима не върлува. П. П. Славейков, Съб. съч. II, 50.