ВЪРТЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРТЀЖ, мн. няма, м. 1. Движение в кръг; въртене. Всичко изчезна във вихрения въртеж на снежните роища. Ем. Станев, ПЕГ, 27. В миг грозен вихър се над тях изви, / .. / с рев черните вълни се сляха с него / и се извиха във въртеж безумен... П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 12, 785.

2. Прен. Непрекъсната, жива, бурна смяна на събития, преживявания и под., която увлича. Увлечен с другари във въртежа на веселия столичен живот, той отлагаше важния въпрос за избор на другарка... Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 32. Събитията тъй се наредиха, че Кекавмен се оказа вън от въртежа им и тъй като му оставаше много време, той почна тайно да търгува с коприна. А. Дончев, СВС, 20. Живот и смърт — целта им е една, / един от други черпят си храна; / едно умира — друго пък се въди, / що е било — отново пак ще бъде: — / обезумял би в тоз въртеж света, / да му не дава смисъл любовта! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 86.