ВЪРТЀНЕ

ВЪРТЀНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от въртя и от въртя се. При въртенето си лостовете издаваха остри, пресекливи звукове, като кречетала. Ал. Бабек, МЕ, 103. Макар кръгчето да бе спряло въртенето си, всички продължаваха да гледат нагоре, сякаш черният електромер бе някакъв странен магнит. П. Вежинов, СО, 119. По въртенето на Земята, по видимото движение на звездите по небето астрономите определят с голяма точност времето. К, 1963, кн. 3, 30. Тоя човек не знаеше какво е кон, тичане, въртене на сабя или тежък меч, инак би вървял по-стегнато и по-твърдо. Й. Вълчев, СКН, 14. "Не ме изпровождай... Бог да те закриля!.." След тия думи Ганчо възви коня. Шарко го изпроводи до вратнята с въртене на опашка и се върна... Ц. Гинчев, ГК, 332.

2. Пълно обръщане, кръг при движението на нещо. — Какво я гледате тъй, ще я лапнете! — говори той на няколко души, които зяпат нагоре към батозата и си посочват нещо. — Там е барабанът. Четиристотин трийсет и две въртения прави в секунда. Й. Йовков, Ж 1945, 127. Въртенето на земята около оста става за 24 часа или за един ден и една нощ. К. Смирнов, З, 7.

Списък на думите по буква