ВЪРТИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРТЍЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Чекрък на кладенец. Напълних ведрото и разклатих въжето. Братът разбра и почна да навива въртилото. А. Каралийчев, НЗ, 28.

2. Долна част на воденично колело. А за да не са открие кражбата и за да има Братой с що да са извини, той измисли да счупи вратата на воденицата си и да изпотроши няколко зъба по въртилата. Ил. Блъсков, ПБ II, 16.