ВЪРТОГЛА̀ВЕЦ

ВЪРТОГЛА̀ВЕЦ1, мн. -вци, м. Човек, който постъпва безразсъдно; своенравен, налудничав човек. — Ти знаеш мъжът на Славинка що за въртоглавец е. А Ченко си е такъв — усуква се като повет около по-гиздавите. Ц. Лачева, СА, 70. — Опрости безумния, защото той сам се наказва. — Тъй дума философос на кадията, който искал да посече един въртоглавец. Д. Немиров, Б, 161.

ВЪРТО̀ГЛА̀ВЕЦ

ВЪРТО̀ГЛА̀ВЕЦ2, мн. няма, м. Диал. 1. Въртоглавие (в 1 знач.).

2. Виене на свят; шемет, въртоглавщина.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква