ВЪРТОГЪ̀ЗИЦА

ВЪРТОГЪ̀ЗИЦА м. и ж. Диал. Пренебр. Мъж или жена, който (която) не се застоява на едно място и върши малко работа; въртогъзец, въртогъзка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник ..., 1951.

Списък на думите по буква