ВЪРТОКЪЩНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРТОКЪ̀ЩНИЦА ж. Жена, която обича и умее да се грижи за дома си; къщовница, домакиня. Сестра ѝ — и тя била като нея.. Добра въртокъщница била. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 180. Погледът му се замрежи, едва погали лицето на Стана. Вярна въртокъщница излезе. Няма да ги остави гладни. К. Петканов, ОБ, 54.