ВЪРТУЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРТУЛЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Правя някой да се намира, да се навърта постоянно около мене, обикн. като му намирам работа. Въртуля децата, роднините си около себе си. Н. Геров, РБЯ I, 162. въртуля се страд.