ВЪРША —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀РША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя нещо, занимавам се с нещо. Старецът си изми ръцете, седна и започна да яде. Той вършеше всичко бавно. Й. Йовков, АМГ, 191. Дона стана — и сама себе си вече не чувствуваше, като че ли друг някой вършеше това, което тя вършеше — стана и отвори сандъка. Д. Талев, И, 427. Когато свърши обеда, той взе салфетката и почна полека и внимателно да я сгъва — нещо, което никога по-рано не беше вършил. Г. Райчев, Избр. съч. II, 168. // Обикн. в съчет. с работа и съгл. опред. — полагам труд, за да направя нещо; работя. Синовете и снахите на Герака,.., гледаха къщата и вършеха полската работа. Елин Пелин, Съч. III, 10. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях. Д. Талев, ПК, 108. Цялата къщна работа мама вършеше нощно време .., защото през целия ра‑
ботен ден полагаше труд по нивите, градините и лозята. А. Каралийчев, С, 306. Ако искаш да ти са не свърши работата, предай я другиму да я върши. П. Р. Славейков, БП С, 14.
2. В съчет. със същ. услуга, грях, предателство и под. означава осъществяване на действие, изразено в съществителното; Върша услуга — услужвам. Върша грях — греша. — Ако върша грях — нека Бог ме съди. Ст. Загорчинов, ДП, 442. Върша предателство — предателствам. — Моето мнение е, че направихме голяма будалщина, дето още на времето не отнехме на Стефчова възможността да върши предателство. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.
3. Непрех. Разг. Постъпвам, действам. — Стара приказка е, — продума сухо и Желяз — човек, учителке, трябва триж да помисли, а еднаж да върши. А. Страшимиров, К, 9-10. Царят нави бавно свитъка и обърна очите си към своя син.. — А на теб, Михаиле, повлече гласа си Йоан Александър — дарявам съуправителство в царството, както са вършили вси български самодръжци със своите първородни чеда. Ст. Загорчинов, ДП, 380. върша се страд. от върша в 1 и 2 знач. Дядо ѝ обичаше всички да припкат и да залягат като него и всичко на време да се върши. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква,.., а най-тежки грехове се вършеха пак от тях. Й. Йовков, Ж, 1945, 191.
ВЪ̀РШИ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да върша. — То какво ми се ходи и върши, душата ми знае, ама нема що да се прави. Т. Влайков, Съч. II, 76.
◊ Върша работа. Разг. За предмет — годен съм за нещо, мога да послужа за нещо; струвам. — Да беше докарал по-големи сандъци. В тия няма да се събере. — Вършат ми работа те, други нямам, аз се с тия пренасям барута — каза Сирека. П. Стъпов, ЖСН, 75. Той насече дървата и грижливо ги нареди в бараката. Те бяха влажни полугнили дървета, събирани с лодки по устието на Камчия, но все пак вършеха работа. П. Вежинов, ДБ, 46.
ВЪРША̀, -ѐш, мин. св. въ̀рхо̀х, прич. мин. св. деят. върха̀л, върша̀л и въ̀рхъл, връ̀хла, -хло, мн. -хли, несв., прех. Диал. Вършея. Тъй жетвата Дядови Добреви караха до вечерта, и другите дни, докато си поженаха всичките посеви, превезоха си снопето и се прибраха да го вършат в село. П. Тодоров, И I, 99. На̀ и той — Нейко, е ограбен. Всяка година кара вършачката, а няма риза на гърба си. Вършѐ за чужда сметка и взима на десет едно, за да пълни джебовете на други. К. Петканов, МЗК, 282. Орач оре равно поле, / .. / Везден оре, Бога моли, / да се роди чисто жито, / .. / да го вършат врани коне. Нар. пес., СбНУ XLI, 413. Нашата земя / лична, та обична, / мощна берекетна; / жнеме и вършеме, / по дваж у година! Нар. пес., СбНУ XLV, 361. върша се страд.
— Друга форма: върха̀.