ВЪ̀РША

ВЪ̀РША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя нещо, занимавам се с нещо. Старецът си изми ръцете, седна и започна да яде. Той вършеше всичко бавно. Й. Йовков, АМГ, 191. Дона стана — и сама себе си вече не чувствуваше, като че ли друг някой вършеше това, което тя вършеше — стана и отвори сандъка. Д. Талев, И, 427. Когато свърши обеда, той взе салфетката и почна полека и внимателно да я сгъва — нещо, което никога по-рано не беше вършил. Г. Райчев, Избр. съч. II, 168. // Обикн. в съчет. с  работа и съгл. опред. — полагам труд, за да направя нещо; работя. Синовете и снахите на Герака,.., гледаха къщата и вършеха полската работа. Елин Пелин, Съч. III, 10. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях. Д. Талев, ПК, 108. Цялата къщна работа мама вършеше нощно време .., защото през целия ра‑

ботен ден полагаше труд по нивите, градините и лозята. А. Каралийчев, С, 306. Ако искаш да ти са не свърши работата, предай я другиму да я върши. П. Р. Славейков, БП С, 14.

2. В съчет. със същ. услуга, грях, предателство и под. означава осъществяване на действие, изразено в съществителното; Върша  услуга — услужвам. Върша  грях — греша. — Ако върша грях — нека Бог ме съди. Ст. Загорчинов, ДП, 442. Върша предателство — предателствам. — Моето мнение е, че направихме голяма будалщина, дето още на времето не отнехме на Стефчова възможността да върши предателство. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.

3. Непрех. Разг. Постъпвам, действам. — Стара приказка е, — продума сухо и Желяз — човек, учителке, трябва триж да помисли, а еднаж да върши. А. Страшимиров, К, 9-10. Царят нави бавно свитъка и обърна очите си към своя син.. — А на теб, Михаиле, повлече гласа си Йоан Александър — дарявам съуправителство в царството, както са вършили вси български самодръжци със своите първородни чеда. Ст. Загорчинов, ДП, 380. върша се страд. от върша в 1 и 2 знач. Дядо ѝ обичаше всички да припкат и да залягат като него и всичко на време да се върши. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква,.., а най-тежки грехове се вършеха пак от тях. Й. Йовков, Ж, 1945, 191.

ВЪ̀РШИ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да върша. — То какво ми се ходи и върши, душата ми знае, ама нема що да се прави. Т. Влайков, Съч. II, 76.

Върша работа. Разг. За предмет — годен съм за нещо, мога да послужа за нещо; струвам. — Да беше докарал по-големи сандъци. В тия няма да се събере. — Вършат ми работа те, други нямам, аз се с тия пренасям барута — каза Сирека. П. Стъпов, ЖСН, 75. Той насече дървата и грижливо ги нареди в бараката. Те бяха влажни полугнили дървета, събирани с лодки по устието на Камчия, но все пак вършеха работа. П. Вежинов, ДБ, 46.

ВЪ̀РША

ВЪ̀РША ж. Диал. 1. Кош за ловене на риба, който се залага във водата (Н. Геров, РБЯ).

2. Островръх кош, с който се похлупва квачка с пилета (Н. Геров, РБЯ).

3. Вид рибарска мрежа (Вл. Георгиев и др., БЕР).

ВЪРША̀

ВЪРША̀, -ѐш, мин. св. въ̀рхо̀х, прич. мин. св. деят. върха̀л, върша̀л и въ̀рхъл, връ̀хла, -хло, мн. -хли, несв., прех. Диал. Вършея. Тъй жетвата Дядови Добреви караха до вечерта, и другите дни, докато си поженаха всичките посеви, превезоха си снопето и се прибраха да го вършат в село. П. Тодоров, И I, 99. На̀ и той — Нейко, е ограбен. Всяка година кара вършачката, а няма риза на гърба си. Вършѐ за чужда сметка и взима на десет едно, за да пълни джебовете на други. К. Петканов, МЗК, 282. Орач оре равно поле, / .. / Везден оре, Бога моли, / да се роди чисто жито, / .. / да го вършат врани коне. Нар. пес., СбНУ XLI, 413. Нашата земя / лична, та обична, / мощна берекетна; / жнеме и вършеме, / по дваж у година! Нар. пес., СбНУ XLV, 361. върша се страд.

— Друга форма: върха̀.

Списък на думите по буква